ПРЕДИ повече от седмица пристигнах София от провинцията.
На излизане на автогарата видях баба – от тези, познати на всички – седнала зад обърнат наобратно кашон.
Върху кашона беше наредила няколко плика с коприва и киселец, с грубо изписан с маркер надпис „1 лев“ отпред. Пликовете бяха доста големи, щедро натъпкани и издути. До тях – три едри яйца.
Спомних си за клипчето на онзи руснак, който изкупува стоката на пет-шест баби в мразовит московски ден, и, в порив на великодушие, реших да проведа подобна акция на местна почва – в много по-малък мащаб, разбира се. Да я наречем „акция „Коприва“, пише в своя Фейсбук профил Constantino Dimitrov.
Приближих се, поздравих и попитах бабата колко плика е донесла. Преброи всички, и каза че са осем. Добави, че всичко било прясно набрано от нейната градина.
Не ми беше много ясно какво ще правя с толкова много зеленина, но ѝ казах да ги слага в една торба, барабар с яйцата (яйцата се оказаха гъши). Подадох ѝ две банкноти. Тя понечи да ми върне рестото, но аз казах да го задържи. Вместо да приеме, обаче, тя извади набързо портмонето и едва ли не насила ми напъха рестото в ръката. Примирено сложих парите в джоба.
– Купихте всичко, и това ми е достатъчно – каза бабата с удивително приятния си звънък глас – Аз вече един път се опарих. Знаете ли – онзи ден идва един човек, купува туй-онуй, дава ми петдесет лева, а после казва да съм почакала, че имал спешна работа наблизо. Хукна нанякъде, а аз останах да го чакам… Чакала съм го, значи, до вечерта – срам ме беше да си тръгна. Така и не дойде… Тъй че – задръжте си парите, господине. Доволна съм – утре ще донеса още коприва. Няма да умра от глад.
…Още ям от копривата и киселеца. Остава ми само един плик. Колкото и да е чудно, оказаха се страшно вкусни в най-различни готварски варианти. Кой знае – може би организмът ми е имал остра необходимост именно от тези вещества, и чрез тази житейска ситуация тайнствено да е бил снабден с тях.
Такива ми ти работи… / К.Д. (Constantino Dimitrov), Фейсбук
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
