В средата на 60-те години на 20 век у нас вече са разгледани няколко чуждестранни оферти за сътрудничество от страна на „Рено“, „Фиат“, „Алфа Ромео“ и други световни лидери в автомобилопроизводството.
Най-изгодно се оказва предложението на „Рено“.
На 30 юли 1966 г. с Министерско постановление е дадено право на ДСО “Металхим” да започне преговори с Рено, с посредничеството на ДСП “Булет”,пише marica.bg
Първоначално е запланувано монтажът на автомобилите да се извършва в Червен бряг.
През 1967 г. обаче монтажната линия се премества в Пловдив, където вече е построен специално проектираният за целта нов завод на Асеновградско шосе.
До неговото официално влизане в експлоатация за монтажно хале временно е приспособена палата №10 в Панаира.
Заводът функционира до 1970 г. и освен напълно автоматизирана поточна линия, е оборудван и с един от най-модерните заваръчни и бояджийски агрегати.
Крайната цена на автомобила “Булгаррено” е около 6500 лева. Сериозна част от произведените коли са продадени в чужбина. Наши клиенти стават и някои страни от Близкия изток.
В началото на 1970 г. производството на „Булгаррено“ е преустановено.
Официална причина за това е, че френската страна прекратява договора и се оттегля, поради нарушаването му от българска страна.
Неофициалната версия е, че по настояване на СССР това производство е спряно, за да могат да бъдат пласирани на българския пазар съветските автомобили.
Източник: marica.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
