За много от българите в чужбина България и ваканцията са почти синоними
Лятото е предпочитан сезон да се приберат “у дома” и те често го очакват с нетърпение, да се видят с роднините и приятелите си, да отидат на нашите плажове, дори понякога, когато живеят на брега на океана, пише БТА.
Децата им обаче рядко наричат България “у дома”, дори да им харесва да идват тук, а се оказва, че понякога и за родителите им въпреки носталгията почивката тук не е съвсем като в мечтите им и “вкъщи” вече има различно измерение.
Калина Нончева, която живее в Германия, разказва, че българите около нея, без значение дали са женени за германци, или не, обичат да се прибират в България. Съчетават виждането на близките си с почивка там. Летният сезон е предпочитан за пътуването заради лятната ваканция и топлото време. Тази година нейното семейство не е ходило на море в България, но впечатленията й са, че българските плажове се харесват на чужденците.
Децата й все още се прибират с голямо удоволствие тук. Харесва им да се видят с братовчедите си, да бъдат малко поглезени от бабите и да усещат мириса на летните вечери у нас. Дъщеря й казва, че летните вечери в България имат специален, особен мирис. На децата им харесва, че не се налага да обличат дебели дрехи след скриването на слънцето. Харесва им, че е топло, дори след дъжд. Обичат да ходят боси. Харесват българската луканка и сушеница.
Когато идваме за ваканцията, не виждаме и усещаме недостатъците в България, макар че ги има, споделя Калина. Тя обаче признава, че, макар да им е мъчно за близките им, тяхното “у дома” в момента се оказва на 2000 км от родината, а децата се чувстват само наполовина българи, макар че и двамата им родители са родени в България.
Петя Чакърова е от тези наши сънародници, които, макар да имат на разположение целогодишно плаж на океана, се прибират през лятото в България и обичат нашето Черноморие. Петя заедно със съпруга си и петгодишната Лора живеят във Флорида, САЩ, но все още изпитват носталгия по нашите плажове, където можеш да отскочиш до близкото капанче за шкембе чорба и цаца и да ядеш царевица на пясъка. Понякога им липсват дори дразнещите неща като заяждането на съседа и възпитателните подвиквания на майките след децата.
На Петя й е много мило да се прибира в България. “Кажа ли на детето, че съм купила билети, непрестанно ме пита кога ще дойде моментът да се върнем, да си ходим вкъщи”, разказва тя. Най-тъжно й е, когато след края на ваканцията се качат на самолета и наблюдават смаляващите се сгради на София.
29-годишната Мария Кърбанова живее в Лондон от една година и не съжалява за това, че е емигрирала там. Родината обаче й липсва и винаги с радост се прибира, като понякога, като тази година например, се е връщала и през пролетта, и през лятото. Основната причина за това са роднините и приятелите й тук. България не я привлича през лятото заради курортите, а защото има повече време да види близките си, а и се опасява, че след Брекзит ще стане по-трудно да я посещават.
За Ивета Иванова емоциите с всяко идване са доста разнообразни – от крайна еуфория, националистични чувства, желание да предаде на децата си гордостта, че са българи, до възмущение от прояви на простащина и болка от бедността и разрушени къщи в малките села.
“На децата им харесва като цяло в България, но тяхното “вкъщи” не е там. За тях “у дома” си е в Германия”, разказва Ивета. Разни неща им правят впечатление. Малкият Никола например не може да разбере как така има кучета и котки, които си нямат дом, а живеят на улицата.
България всъщност не е точно най-добрата почивка за семейството й, защото престоят тук се оказва доста уморителен. Времето е ограничено и не стига за море и за среща с всички, които искаме да видим, казва Ивета, която живее в Германия със съпруга си и двете си момчета на осем- и петгодишна възраст.
В крайна сметка ваканцията в България е по-скоро стресиращо изживяване, едно безкрайно бързане, отколкото почивка. Но макар всеки път да се заричат да отидат другаде през лятото, им домъчнява за дома и още от пролетта започват разговорите: “Абе дали все пак да не си отидем до България…”.
По публикацията работи: Елка Василева, dnes.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
