От село съм…
От село съм. Съвсем обикновено…
Обичах да играя в прахоляка…
През лятото аз въдицата вземах,
че с нещо ме привличаше реката…
На труд се учих в нашата градина,
плевих трева, копаех със мотика…
Все едно. Година след година.
Но с хубавото винаги се свиква…
Цветя ухаят, волни птички пеят
и детски смях във спомените чувам…
Сега, уви, в бетонен град живея,
дори по-точно е, че само съществувам.
От детските пътеки няма нищо.
На село няма вече детска врява.
Един музей за спомени е всичко.
Отида ли, те в мен се съживяват.
Аз горд съм, че на село съм израснал
и с вятъра на гоненка играех…
Защо ми се наложи да пораствам?
За друг живот аз някога мечтаех…
Валентин Йорданов, Лондон
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
