Нека Ви светна малко в празните глави кой е този човек на снимката.Повечето от вас ,са заучени още от училище да мразят думите.. „Комунизъм“,“Социализъм“ .
Но нима знаете какво всъщност се крие зад тези думи ? Доверявате им се безусловно и позволявате да Ви се наложи мнение. За много от Вас човекът на снимката е причината ,поради която днес ви казват ,че нямате пари…. вие разбира се се доверявате безусловно на това,но аз не съм като повечето от вас… реших да проверя ,защо толкова много се плюе този комунизъм… и разбрах ,че ни лъжат…
Та този човек е другарят Тодор Живков ,бих казал най-големият държавник на нова България,човекът пред когото всички днешни политици изглеждат лилипути в костюми.Човекът който не допускаше боклуци да управляват съдбите на милиони.Държавникът,който навън беше виртуозен дипломат ,а в собствената си страна никога не стана високомерен.Човекът на когото се падна да води България в сложно време и да лавира между изтока и запада,между чука и наковалнята,но НИКОГА НЕ ЗАБРАВИ ИНТЕРЕСИТЕ НА БЪЛГАРИЯ !
Човекът,който издигна България до средно развита европейска страна,с мощна икономика и армия,и беше на път на постигне още повече ! Човекът,който не допусна съветски военни бази на българска територия,за разлика от водачите на останалите страни от соцлагера.Човекът,който не допусна да успее опитът на американската агентура България да бъде превърната в Косово.Човекът от когото имаха респект и на запад и на изток,а сред своите никога не поиска да бъде нещо повече от обикновен шоп.Човекът който се държеше наравно с всички и имаше какво да каже с всеки !
Човекът ,който разкаваше вицове за себе си и разсмиваше цял народ с неизчерпаемото си чувство за хумор и остроумие,никога не престана да бъде самокритичен и никога не се взе на сериозно.Човекът,който никога не се поддаде на опиума на властта,никога не стана сноб и никога не претендираше да бъде нещо повече от който и да е среден българин.Човекът ,на чиито плещи лежеше огромна отговорност ,но никога не допусна до обикновения българин да стигнат треговите и смутовете на времето.Човекът,при който децата играеха до 12ч ,без никой да се притеснява за тях,при който милицията нямаше работа,един квартален стигаше на десетки хиляди хора,а никой не се сещаше да заключи врата и коли.Човекът ,при който и последния български гражданин,имаше покрив и работа,отопление и медицинско обслужване ! Човекът ,при когото обикновения българин строеше къщи и вили и оставяше спестовни книжки на децата си ! (това ,че днес те са обезценени до стотинки ,не е по време на неговото управление ! Отговорността трябва да се търси от друг ! ) .Човекът ,при който обикновените хора и от най-затънтеното село караха почивки на морето по месец,в курорти,които сега ни се струват луксозни.Човекът ,който се „съобразяваше с Москва“ формално,но дефакто си правеше каквото си поискаше.Човекът ,при който формално се вдигаха лозунги за интернационализъм,но прокарваше най-твърдия националистически курс.Човекът при който образователната система възпита цели поколения българи в патриотизъм ! Човекът,който накрая остаря и вече нямаше сили да спира протежата на Горбачов и САЩ. Човекът ,който оценихме истински едва когато го изгубихме . . . Съдът не успява да докаже ,че той е присвоил и една стотинка за себе си .Ще повярва ли някой ,че ако той имаше и една кирлива риза,те нямаше да му я изкарат ? Той беше осъден за нещо ,което му прави чест … затова ,че обичаше народа си !
-„Аз вярвам в българските млади хора .Не се съмнявам ,че те ще изградят ,по-богата ,по-справедлива и по-демократична България от нашата.Зная ,че техния живот ще е по-различен от нашите млади години…,бих дал всичко за да бъде той по-добър и по-лесен .Но лесни пътища няма .Силните,волевите,смелите личности израстват в трудностите…иска ми се да вярвам ,че днешните млади българи и българки,ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас-не каквито сме сега,а каквито бяхме в нашите отминали,в нашите незабравими младежки години…“ (Тодор Живков)
И макар да не съм бил роден преди промяната ,може да ме съдите,че нямам право на глас за тогавашното време ,но мога да говоря за СЕГА.
Мога да говоря затова ,че не намирам за нормално да съм на 22 години и единствената ми алтернатива за по-добър живот да е в чужбина ! Не намирам за нормално хората да си купуват дрехи 2-ра употреба ,защото няма да има пари за храна ,ако си купят нови.
Не намирам за нормално хора ,които са си дали целият живот за да работят в тази страна ,да нямат пари за мляко и за сирене.
Не намирам за нормално да нямаме ефективна законодателна система … за да може хора ,като този изрод да разфасова приятеля си и да лежи 9 години… http://novanews.bg/news/
Това ли е свободата ,която искаш народе ?
Не намирам за нормално това да имаме толкова плодородна земя ,в която камък да засееш ,ще поникнат камъни…,а в същото време да ядем вносни боклуци .
Не намирам за нормално хората да мислят абсолютно всеки ден за сметки,защото знаят ,че веднага могат да бъдат осъдени и да бъде отнето и малкото което притежават
Не намирам за нормално това да бъдат приватизирани всички заводи… и да бъдем безработни
Не намирам за нормално страната ни да бъде на първо място по сива икономика
Не намирам за нормално да получавам 10 пъти по-ниска заплата в сравнение с останалите европейци за същата заплата,а дори да работя повече часовеТова да си на 22 години ,да учиш в страната си и да си толкова объркан дали си поел по правия път.. дали не е трябвало да заминеш в чужбина при приятелите ти…
Къде отиде спокойствието ? Къде отиде удоволствието от младостта ?
За равносметка на това ще ви предоставя малко статистика от Живково време :страната ни получава средно 12 тона нефт на цена по 70 $ на ТОН ,като се изнасяха 300 тона по 350 долара на тон.. или 1 млрд долара … получавахме от СССР, 4,5млрд KW електроенергия ,на цена по-малка от 1 стотинка на KW (купейки),ние продавахме от него 3млрд на турците за 6 цента ,получавахме газ на 1000 кубически метра 20 $,сега е близо 550 $.92 % от българите имаха собствено жилище ,62 % 2-ро жилище ,45 % вила ! Средната работна заплата по времето на комунизма е 200 лв ,но това е нетна заплата,нормалния човек не е виждал къде отиват парите по другите фондове,които деистват чрез 1 мощен преразпределителен механизъм ,който води до фиксиране на цените.Така цените от 6 ст на билетче,не се определят от пазара,а от държавата,което води до 1 по-голям достъп на продукти от всички хора(здравеопазване за всички,образование и тн ) ,а реално работника е взимал +парите ,които не е виждал ,а са отивали във фондовете за преразпределение-между 700-800 лв …Дългът на България към 1 декември 1990- е точно 9 млрд $ ,но това е брутен продукт,тъй като страната ни има да взима 4.5 млрд(1,5млрд валутен резерв в швейцарски банки;1,5млрд от Либия,когато Соломон Паси си направи лична политика и си ги опрости ,както и от доставки на оръжия към Ирак и Афганистан)от което фактически нетния дълг на България е 4,5млрд $ !
А какво ни донесе промяната ? Повече нагативи от колкото позитиви… ,колко заводи се затвориха.. ще дам малка статистика…
Софийския силно токов завод Васил Коларов са работили над 4000 души.В навечерието на приватиззацията предприятието разполага с поръчки за 7 години напред .Доставка на големи трансформататори за Пакистан,Индия и други страни.След като Hundai го взема,купувачът прхвърля изпълнението на поръчките в Южна Корея.След приватизацията днес в завода работят около 200 души.
В химическата промишленост заетите преди приватизацията 1989 са 120 000 души.През 2013 80 000 … 40 000 съкратени.
Във военната индустрия положението е дори по-тежко.Заетите през 1989- 150 000 души,през 2013 – 15 000 души.Реципрочна е и загубата ни на страната от пропуснати ползи през 1989 ,сме имали печалба от 2 млрд ,тя се стопява 10 пъти… 2013 -200 млн
Друг пример е Валя Балканска ,която е повод за национална гордост.По времето на комунизма (1977г),неин запис е в включен в „Златната плоча” изпратена в космоса.През 2004 година ,нейният запис вече се носи извън пределите на слънчевата система.Ами Георги Иванов?първият и единствен български космонавт ,изпратен в космоса по времето на комунизма в сътрудничество със СССР.(10 април 1979г)В космоса прекарва 1 ден 23 часа и 1 минута.Въпреки проблемите при кацането,пулса на българина остава нормален и не се променя.
Днес музиката ни не може да пробие дори в съседните ни държави(т.нар. поп фолк),а хора пращаме само за ягоди ….. Може би някой ден ще имаме честта да берем ягоди на луната …
Да не говорим за спортните ни успехи,бяхме страна с традиции и ценности… днес няма как да имаме ценности при условие ,че всичко се купува и продава ,включително и хората…
Комунизмът научи хората не само да работят за собствения си джоб.а и за благото на държавата … времето когато учителите респектираха само с присъствието си …времето когато циганите не живееха на гърба на българите с помощи,а работиха наравно с тях !Но нека се върнем в настоящето .Ние вече сме в Европейския съюз и искам да Ви попитам ,къде са тези европейски ценности ? Страни ,които са богати на гърба на страни ,които са бедни? Това ли е ценност ? До какво ни доведе тази демокрация и свобода ? До убийства,наркомани,и беззаконие ,до това младите да знаят нарицателни като Азис и Мара Отварачката,а Левски да е само футболен отбор ? Това ли желаем толкова много ? В колко войни ни вкараха Америка ,да пращаме контингенти ? А колко е пратил другаря Живков ? Строим 1 магистрала 5 правителства (20 години)… а тези малки пътища и отбивки до най-малките села ,как са изградени за 40 години… да не говорим за жп линии,за заводи.. колко завода и колко училища има направени за 20 години преход ?Колко има закрити ?Знаете ли ,че страната ни дава повече пари ,като членски внос всяка година ,от колкото получава ? Затова ,че единствената полза от ЕС е ,че хората бягат ,за да мият чиниите на германците и англичаните ,това ли ни е икономиката,това ли ни е интеграцията ? Задайте си тези въпроси и преди да плюете някой и нещо ,първо проверете колко е достоверно !
Живков ,човекът ,който остави народ с 9млн души ,с осигурена работа,подслон,образование
И за да не кажете ,че само аз мисля ,че животът в момента е без преспектива за младите ,ще ви приложа разсъжденията на още 1 младо момче ,което иска да емигрира :
„Преспах, помислих, реших. Няма да емигрирам. Защо ми е? Тук ми е толкова добре. Къде другаде ще се чувствам така? Къде другаде ще бъда на най-ниското социално стъпало? Къде другаде ще дишам и ще се правя, че всичко ми е наред?
Разопаковах чантите и куфарите. Направих си едно кафе и излязох. Видях тополите и реките, за които ви писах в предишната статия. Видях разбитите улици, тротоарите (или това, което е останало от тях), големите билбордове и застиналите физиономии на хората. Видях всичко това и останах, реших да бъда един от всички, които няма какво да направят.
Отново трябваше да отида на лекар. Исках талон за преглед. Бабите пред мен уж бяха взели последния. Нямало други. Трябва да чакам до пето число на следващия месец, дано тогава има. Дано тогава вече не е късно за същия преглед. Но какво са виновни лекарите, няма да им се сърдя. Те учат 10 години, за да изкарват 500 лева заплата. Други въобще не учат и изкарват 1000 лева. Как се очаква да работят отдадено и да дават всичко от себе си, когато пациентите ги приемат за боксова круша, сякаш те сами определят законите и правилата.
Ще живея в страната на абсурдите и ще се радвам, че съм тук.
След това реших да мина през някой от десетките молове. Какво да видя? Това, че 90% от продавач-консултантите са колеги от университети. Факултетите са празни, за да може студентите да се издържат. За сметка на това моловете са пълни. От една страна са бедните студенти, които сгъват по дванадесет часа тениски и дънки, от друга страна са по-богатите им колеги, които ги подминават, когато ги видят, или само им кимват, докато харчат парите на родителите или гаджетата си в същите тези магазини. Защото в страната на абсурдите за една обява като продавач в магазин за дрехи кандидатстват над 2000 души, защото знаят, че там поне ще получат пари, които няма да бъдат толкова смешни, и ще ги получават редовно. Университетът е оставен на заден план. Има време до септември, когато са поправките.
Някъде по пътя, по който вървях този ден, видях и една моя учителка. От детските ми години. Вече пенсионерка. Взима 300 лева пенсия. Работила е цял живот. Търпяла е унижението на чуждите деца, унижението на държавата, отритнатостта на обществото и думите: моето дете е вече твой проблем, ти го направи човек. Не знам, дали се е справила с повечето. Предполагам, че не. Но в страната на абсурдите е престижно да си модел, певица, актьор, но в никакъв случай учител или лекар.
Огладнях. Трябваше да си купя нещо за ядене. Естествено, не бях ял месо отдавна, чаках да го сложат на промоция в близкия супермаркет. Е, малко посиняло и навярно направено със суха кръв, но все пак месо. Промоционално, колкото да има нещо на масата. Влязох в магазина. Там – едно мръсно, едно разхвърляно, типично по нашенски. Няма „добър ден”, има „кажете”. Ама, какво искате да ви кажа? Колко се радвам, че няма да емигрирам ли? Как ви разбирам, че заплатата ви е толкова мизерна, че сте загубили всякакво желание да проявите малко любезност? Изчезнала е някъде между сметките за тока и тези за парното. Или между въпросите: да купя нови дрехи за детето или да му платя таксата в детската градина? Няма и „довиждане” – има само мълчание. Което крещи: върни се, за да направиш оборот, но не ме карай да бъда любезна – нямам сили за това.
По пътя към дома видях няколко майки с децата им. Изглеждаха умислени. Знаех за какво мислят. Как трябва да оставят непроходилите си бебета на грижите на някоя стара баба, за да се върнат пак на работа. За да може да купуват храна на същите тези бебета. Защото кой може да гледа дете с 30 лева на месец? Но в страната на абсурдите и това е възможно. Трябва да се научиш да правиш от нищо нещо. Имаш бебе – ето ти десет-двадесет лева от държавата. Тя ти е и майка, и баща, тя преценява. Кой те е карал въобще да раждаш? Проблемът се задълбочава, ако същите тези майки нямат стари баби, на които да оставят бебетата си. Тогава всичко ляга на раменете на бащата, който трябва да работи на поне девет места, за да подсигури малко храна и дрехи. И всички заедно да се молят бебето да е здраво, защото, ако се разболее, тогава става наистина много страшно. Както и всички заедно да се молят да има място в някоя порутена детска градина за детето. Да се дават рушвети, да се превозват чували с мокри кърпички и тоалетна хартия към лелките в градината, за да може те да гледат детето, докато родителите работят за бъдещето му.
От друга страна, да му мислят и българските пенсионери. За тях пък кой пише? Особено за тези в малките градове и села. Защото в София много от тях дават апартаменти, имоти, помещения под наем на хората, които идват от провинцията с мечтата да открият добре платена работа в столицата.
Пенсионерите от малкия град и село нямат този шанс. Те получават някакви подхвърлени 200 лева, с които трябва: да ядат, да си купят лекарства, да си платят сметките, да дадат малко на децата. След това през останалите 29 дни от месеца те карат на някакво животинско оцеляване, защото те са едни от най-отритнатите от същата тази абсурдна държава. Работили са цял живот, построили са дом и са създали семейство. Накрая са затворени в един свят на бедност и мизерия, където бутилката олио трябва да изкара за цял месец.
Аз харесвам родината си. Харесвам природата, българската култура и история. Българският народ със сигурност е най-смелият и най-работливият в света. Питайте всеки европейски работодател за това. Не харесвам държавата. Не харесвам условията и пародията, в която ни поставя. Не харесвам това, че преди избори се намират милиони лева за рекламни кампании, но не се намират стотинки за увеличение на пенсия, заплата или детски надбавки. Не харесвам това, че, ако се разболееш, няма кой да те излекува. Както и не харесвам това, че, ако искаш да имаш спокоен и щастлив живот, трябва да емигрираш.
Затова аз се прекланям пред всички българи, които успяват по някакъв особен български начин да оцелеят. Пред тези, които се борят и вярват, че може би един ден всичко ще се оправи. Аз не вярвам.
Това не е негативизъм от моя страна, аз просто виждам липсата на всякакви признаци за позитивно развитие на нещата. Затова се моля всички да бъдем здрави, защото със сигурност това е най-важното.
Моля се един ден децата ми да не живеят в подобна държава, но да имат моята родина. Дано се случи!“ / Стефан Вълчев
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
