Учениците още от първи клас задължително ще учат по два народни танца и така ще е почти всяка учебна година, като до края на средното си образование всеки трябва да е усвоил стъпките на 22 хора.
Това предвиждат работните варианти на новите учебни програми за предмета “физическо възпитание и спорт”, публикувани наскоро от просветното министерство. До момента нови програми са утвърдени само за учениците от 1-ви, 2-ри, 5-и, 6-и и 8-и клас.
И в момента народните танци присъстват в програмите по физическо, но само в допълнителните ядра, т.е. преподават се по желание. Занапред те ще станат задължително учебно съдържание, пише в. “Сега”.
Така първолаците ще се учат да танцуват “Боряно, Борянкe” и ръченична стъпка на място. Второкласниците пък трябва да усвоят в края на годината Кулско хоро и Омуртагско хоро. Учениците от 3-ти клас ще тропат Самоковско и Джиновско хоро, а от четвърти клас – Седенчица и известното Дунавско хоро, което по традиция звучи по Нова година. За петокласниците са избрани Право тракийско хоро и Тракийска ръченица, за шестокласниците – Малешевско хоро (само едно), а за седмокласниците – Пайдушка тройка и Добруджанска ръка. Нататък танците продължават да се усложняват. Осмокласниците ще усвояват Пайдушка четворка и хоро, специфично за техния регион.
Според сегашните програми по физическо възпитание и спорт между 9-и и 12-и клас фолклорните танци изпадат дори като възможност за допълнителни часове. Според новите програми обаче и по-големите ученици ще продължат задължително с хората – от Шопско и Македонско, Охридско и Дайчово до Ганкино (Копаница) в последния клас. Десетокласниците ще учат наред с “Елено моме” и гръцко сиртаки.
Авторите на черновите на работните програми очевидно са предпочели да наблегнат на българското, тъй като сиртакито е единственият “чужденец”.
В сегашните програми като допълнителните теми са записани народни танци от още три съседни страни – сръбски, румънски и турски, както и съвсем други стилове – танго, самба, валс. / bulpress
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
