Добре дошли в Алтимир, България, село на ръба на изчезването в най-бързо намаляващата страна в света.
Подобно на много българи от селските райони, жителите на Алтимир смятат времето на Съветския съюз за прекрасни дни, когато животът на селото процъфтявал и младите хора се задържали достатъчно дълго, за да създадат семейство.
Сега, 20 години след падането на СССР и едно десетилетие след присъединяването си към Европейския съюз, България губи граждани в размер на 164 на ден. Тя е на предните редици на намаляване на населението, пише The Atlantic. Кeй Ханахан, режисьор, прекара лятото сред местните жители на Алтимир. Съзнавайки факта, че историята на глобализацията често се разказва от гледна точка на тези, които напускат, Ханахан твърди, че „иска да знае какъв е животът за онези, които са останали.
Какво се губи, когато хората решат да напуснат дома си в търсене на по-добър живот? Ами онези, които остават?“ Краткият документален филм на Ханахан „Алтимир“ показва кризата на обезлюдяването през очите на една възрастна двойка, Йордан и Малинка. – Виж колко е тихо; 3 500 души са живели тук ”, казва Йордан, докато води Ханахан около селото на велосипеда си.
Сливането на много фактори допринесе за демографската катастрофа в България, включително ниската раждаемост (сред най-ниските в света), високата смъртност и масовото изтичане на мозъци. ООН прогнозира, че населението на България ще спадне от 7.2 милиона до 5.2 милиона до 2050 г. Понастоящем повече от 1 милион българи живеят в чужбина – повечето от тях в ЕС.
В Алтимир Ханахан откри, че преобладаващото чувство на селяните е дълбока носталгия. „Тяхната история отразява предизвикателствата, пред които са изправени много общности по света, които се борят да вървят в крак с промените, предизвикани от глобалната икономика.“
Докато снима, Ханахан започна да осъзнава, че Йордан използва камерата й, за да създаде исторически сведения за онова, което е останало от селото. „В този момент знаех, че вече работим по проект, който е много по-голям от филма, който първоначално съм замисляла“, казва тя./БЛИЦ/
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
