10 мита за българите в чужбина

10 мита за българите в чужбина

Българите в чужбина често са обект на митове, които пък от своя страна стават основа за пораждането на още и още неистини. Някои от тези погрешни възприятия все по-често се използват за политически цели от страна на политици.

Ето кои са основните митове, свързани с българите в чужбина:

Мит 1: Българите в чужбина са 3,5 милиона

Или 2,5 милиона… Или не повече от 2 милиона… Истината е, че никой професор и никоя институция в страната не може да каже с убеденост не само точния брой на българите в чужбина, а дори и приблизителния им брой.

Според различните източници, българите в чужбина са между 1 милион и 3,5 милиона души.

Според доклада за национална сигурност, публикуван през 2016 година, българите в чужбина са 3,5 милиона души. Но в тази бройка влизат не само българите, които са емигрирали през последните 27 години, а дори и тези, които никога не са стъпвали в България. Това включва българите в Бесарабия и Банат например, както и наследниците на емигриралите по времето на тоталитаризма и около промените през 1989 година.

Според данни на Външно министерство от 2011 година броят на българите в чужбина е 2 036 092 милиона души. Но и това не е прецизно, тъй като не са включени българите в Ливан, а в същото време са включетни българските изселници в Турция, които не са представители на българската емигрантска вълна, започнала през 90-те години на миналия 20-и век.

Иначе казано – не знаем колко българи са емигрирали в чужбина през последните 27 години. Но със сигурност знаем, че те са милиони.

Мит 2: Повече българи работят в чужбина, отколкото в България

2,5 милиона българи работят в чужбина, по данни на Института по икономика към БАН, а 2,2 милиона работят в България. С такива и подобни гръмки заглавия излязоха вестници и онлайн медии преди няколко години, убеждавайки ни, че повече българи са заети да работят в чужбина, отколкото в България. Но това всъщност просто е една фалшива медийна сензация, базирана на не съвсем точни данни.

2,2 милиона са българите у нас, които са заети по трудов договор. Но в това число не влизат хората, които изпълняват свободни професии (архитекти, адвокати, журналисти и др.) или имат частен бизнес (предимно търговци). Макар и да нямат трудов договор, тези хора също работят, изкарват парични средства и плащат данъци. Заедно с тях, броят на заетите в българската икономика българи надхвърля 3 милиона.

Тоест е истина, че броят на работещите в чужбина българи е приблизителен с този на работещите в България, но в никакъв случай той не го надхвърля.

Мит 3: Българите в чужбина не се интересуват от България

Българите в чужбина не само се интересуват от случващото се в България, но и помагат материално на своите близки у дома. Тяхната помощ е особено осезаема в по-малките населени места, където много семейства успяват да си позволят що-годе достоен живот благодарение на средствата, пращани им от роднините им в чужбина.

По данни на БНБ 1,4 милиарда лева е сумата, изпратена от българите в чужбина на близките им в България през 2016 година. Общата стойност на преките чуждестранни инвестиции през същата година в страната е около 2 милиарда лева. Ако българите в чужбина можеше да се разглеждат като външен инвеститор, те без съмнение биха били най-големият такъв в България.

Мит 4: Те не обичат България

Само човек, който не е бил в чужбина единствено на екскурзия, може да си позволи да говори обективно за това как се чувстват българите в чужбина. А хората, които си позволяват да предполагат на глас какво чувстват българите в чужбина, в най-добрия случай обикновено са били на море в Гърция преди 2-3 години или на ол инклузив в Турция, за да ядат суджуци на корем. Но не и да живеят или работят в чужбина.

Обикновено първите няколко месеца са изключително трудни за емигранта, особено ако е в чужбина сам, без семейството си. Дори и след като човек свикне с новата обстановка, спомените от България, мислите за семейството и приятелите връхлитат като бумеранг – колкото повече бяга човек от тях, толкова повече те се връщат към него.

Любовта към Родината е лично чувство, което е индивидуално за всеки човек – едни я свързват със семейство и приятели, други с красивата природа, трети с историята. Не можем да очакваме от другите да чувстват абсолютно същото и по същия начин, както го чувстваме и самите ние. И ако някой свързва любовта към Родината с нещо различно от това, с което я свързваме ние, това не означава, че той или ние не я обичаме.

Само човек, който е изпитвал носталгия, може да да бъде запознат с това състояние. А носталгията не е просто чувство, а състояние. То се изпитва от почти всеки човек, който живее в чужбина. И е просто невъзможно, изпитващ носталгия към родината си човек да не я обича.

Мит 5: Българите в чужбина “мият чинии”

Често се чуват подмятания за българите в чужбина от сорта: “Тези в Гърция берат портокали, а пък ония в Англия – ягоди”. Целта почти винаги е да се принизи техният труд, а може би и за да може да си представим българската действителност по-прекрасна, отколкото е тя в действителност.

Не че има нещо срамно в това човек да мие чинии в Германия или да се грижи за възрастни или болни хора в Италия, но в чужбина живеят стотици хиляди висококвалифицирани българи, които работят в някои от най-популярните и платежоспособни корпорации. Много от тях заемат мениджърски позиции, а други се занимават с фундаментална наука в изследователски центрове в Европа и САЩ.

Макар и тези „изтекли мозъци” да не са толкова популярни у нас, колкото придобилите слава по света спортисти, има места по света, където те са високо ценени. Въпрос на нашите обществени приоритети, не на техните.

Мит 6: Най-много българи има в Гърция и Испания

В Гърция и Испания наистина живеят и работят общо около половин милион българи, което на практика означава, че в тези две държави все едно са се изнесли градовете Варна и Русе. Но в никоя друга страна няма толкова много български емигранти, колкото в САЩ. Отвъд Тихия океан живеят около 300 000 българи, повечето от тях емигрирали в последните 27 години.

Големи български емигрантски общности от десетки хиляди души има в повечето по-големи страни от Европейския съюз, например Германия, Италия, Франция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Но такива има и в много страни извън Европейския съюз и САЩ – в Канада, Аржентина, Бразилия, Русия, Република Южна Африка, Австралия и на други места.

Мит 7: Те не могат да бъдат в крак с политическите събития в страната

Възприятието, че на тях едва ли не не им пука за България, е удобно тъкмо на тези политици, които имат огромно желание да се отърват от тях, забранявайки им да гласуват. И дори не крият желанието си да да им попречат да бъдат част от политическия живот на страната.

Нещо повече – голяма част от българите в чужбина имат преки наблюдения върху обществените и политическите ситуации в други страни. Те често много по-добре от българите в България биха могли да извлекат позитивите и негативите от различните обществени системи.

Иначе казано, не българите в чужбина са тези, които не се интересуват от политиката. Тъкмо обратното е – политиката е тази, която не се интересува от тях и дори ги счита за пречка пред консумирането на властта.

Мит 8: Те са навън временно

Има много българи, които работят известно време в чужбина, но скоро след това се завръщат. Именно наблюденията върху тях създават впечатлението и донякъде спокойствието, че някой ден, когато “държавата се оправи”, българите от чужбина направо ще щурмуват страната ни. Но това, за съжаление, са погрешни впечатления.

Истината е, че някои от българите в чужбина са временно там, а други не. Някои ще се завърнат някой ден – когато например спестят необходимата им сума. А други ще останат в чужбина завинаги и там ще отгледат своите деца. И когато се устроят, надали ще се завърнат обратно в България, дори и от върховете на Витоша да започне да блика нефт.

Фактът, че милиони българи предпочитат да живеят и работят в чужбина изобщо не е проблем за подценяване, макар и за българите в чужбина много рядко да се говори от устите на политици. Тези хора много рядко присъстват и в новините.

Икономическата емиграция е най-болезненият симптом на болното общество. И, за съжаление, много от българите в чужбина няма да се върнат никога в България, колкото и да ни харесва да се успокояваме, че “те са временно там”.

Мит 9: Емигрират само за пари

Всеки познава семейства, които и в България се успявали да си осигурят достоен откъм материално положение живот, но въпреки това са решили да емигрират. Затова е нелепо да се твърди, че българите в чужбина напускат основно заради липсата на средства. Обществената система в България не е особено справедлива и именно това е една от основните причини, поради които много българи напускат. Затова колкото и да е удобно на някои хора да си обясняват въртенето на света с парите, истината е, че не всичко е пари.

Мит 10: Извън страната те се чувстват като “роби”

Някои българи в чужбина в действителност имат основания да се чувстват като роби. Не са малко случаите, в които работодатели са прибирали личните документи на своите работници например. Но това са преди всичко лоши изключения.

Повечето българи заминават в чужбина с ясното съзнание, че правят този житейски избор и преследвайки конкретни свои цели. Но много малко са тези, които се оплакват, че са се чувствали като роби на работните си места – за разлика от много българи, които се чувстват именно така на работа в собствената си родина.

Повечето живеещи в чужбина пристигат в България по време на ваканциите щастливи от постигнатите цели. И си дават сметка, че в чужбина никой не дава пари за клатене на крака, както например в някои държавни институции у нас.

Изброеното дотук показва, че българите в чужбина по абсолютно нищо не се различават от тези в България. Всички имаме обща националност, но като всички хора по света имаме право да търсим щастието си където намерим за добре.

Политическите опити напоследък да се всее разделение между “чужбинците” и “родолюбците” са крайно непочтени и нелепи.

България е била и ще бъде навсякъде, където има дори и един българин.

Loading...

Източник: topscandal.info

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.