Абсурда като държавна.
У нас влезлите в политиката го закъсват с парите и започват да ги издържат тъщата или дядото.
Българското ноу-хау от последните дни:
У нас корупцията по високите етажи не се наказва със съд и затвор, а с оставка, полуоставка или излизане в отпуск.
У нас политиците с евтини апартаменти се проверяват от хора с евтини тераси.
У нас всяко дете на политик трябва да си има собствен апартамент, докато гражданите от Ямбол се чудят как ще си имат въобще дете, след като им закриха родилното отделение.
У нас влезлите в политиката го закъсват с парите и започват да ги издържат тъщата или дядото.
У нас НАП не намира данъчни нарушения у нито един политик, но пък намира време да праща електронно съобщение до редовите граждани, с текст: „Уведомяваме Ви, че ще осъществим постоянно наблюдение върху поведението на лицата, за които има данни за получени доходи.“
У нас след катастрофа на пътя, отнела живота на 20 българи, се проверяват само шофьорът, пътните знаци и мантинелата, но не и строителството и поддръжката на пътя.
У нас няма нито мажоритарна избирателна система, каквато поискаха над два милиона и половина българи, нито пропорционална избирателна система. Има фалшива пропорционална система с подмяна на вот.
4 човека от Велико Търново отказаха да заемат депутатското място на Цветанов, за да влезе чак седмият в листата. Който пък случайно има рекламна агенция и спечелени обществени поръчки и проекти за близо 1 милион лева.
У нас министър на правосъдието и отговорник за контрола в затворите става депутат корифей, който след бягство на двама затворници от Централния софийски затвор защити властта с думите: „Случаи на бягство от затвора винаги е имало, като се започне от времето на граф Монте Кристо…“
Така че, уважаеми сънародници, ние сме измислили не само компютъра и киселото мляко, но и абсурда като държавна политика.
Слави Т. Трифонов
Източник: svobodnoslovo.eu
Виж още от: bulpress.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
