Място за хората, които са готови да се върнат към природата, които са узрели за идеята, че земята дава живот, мъдрост и естествено познание.
Място за хората, които си задават въпроси като тези – защо съм на земята, вървя ли си по своя път, каква е мисията ми. Питат се дали са щастливи, как да бъдат щастливи и не се страхуват от отговорите.
Така Жанет Орфану представя имението си, наречено „Радост”. Къщата се намира в Горско Косово и в момента е дом за десетина българи, които са решили да избягат от шумотевицата на града, за да се върнат към природата и към рода си.
Това си е приключение, казва Жанет и признава, че в началото на път като този, обикновено има една болка. И при мен не беше по-различно. Заради заболяване на големия ми син тръгнах да търся решение, много далеч от т.нар. традиционна медицина. Поставиха му диагноза заболяване на гръбначния стълб.
Казаха ми, че след няколко години ще му пъхнат една метална шина… Тогава сложих един голям кръст на медицината и започнах да ровя в интернет, разказва Жанет.
Така попаднала на индийски гуру, при когото преминала обучение по аюрведа йога терапия. Върнала се у дома и с твърдост и търпение към детето започнала да го учи на упражненията, които след една година дали резултат.
В момента Джовани, за когото е тази история, е 12-годишно здраво момче и по нищо не се различава от 10-годишния си брат Христо. А майка им признава, че отишла в Индия, за да си спомня българската сутрешна ведрина, с която започвали дните ѝ в училище.
Две години Жанет и партньорът ѝ Христо Райков търсили точното място, на което да създадат къщата.
Търсили, харесвали, купували, оставали за малко, после си тръгвали. Докато накрая стигнали до сухиндолското селце Горско Косово, където имало всичко – хранителна почва, въздух и много вода. Сега те сами произвеждат всичко, с което се хранят и създават подкрепяща среда за хората, тръгнали да търсят себе си.
Да се върнеш на село, е огромна крачка. И никак не е лесно. Хубаво, купуваш си къща, местиш се и изведнъж се оказваш не на мястото си. Затова ние предлагаме едно такова място.
Тук има всички радости и трудности, които предлага истинският живот на село. Нека хората, които искат да направят тази крачка, да дойдат тук, да поработят, да постоят, да се усетят и тогава да вземат окончателното решение, казва Жанет.
Според нея най-добре е човек да поживее на село и четирите сезона, за да види разликата и да усети селото. Затова няма краен срок, след който Жанет и Христо да дават диплом на гостите си за завършено преживяване на село.
Всеки остава колкото душата му иска и докато намери себе си, центрира се, опознае се или пък си даде сметка, че не може да живее без олелията на града и дискотеките.
Ако гостът реши, че иска просто релакс, може да остане, нищо да не прави, но да си плаща престоя. Или да остане и да работи.
Има градина, кухня, има коне, за които всички се грижат. А има и междинно положение – имението предлага няколко ателиета, оборудвани със струг и стан, където човек може да прави от дърво или глина предмети, които след това да продава.
Има време за забавления, за езда и гребане, за разходки, плуване, стрелба с лък, йога, разговори в група и индивидуални също.
Да бъде обединителна фигура за събудените вече хора – това е мисията на Жанет и тя отдавна си я знае.
Все се дърпам да я следвам, но Вселената все ме завръща. Мисля, че е време, защото има нужда от силно гражданско общество и има хора, които са готови да получат правата си и да поемат отговорностите си, описани в Конституцията на България. Аз няма да спра да повтарям, че злото съществува, защото доброто си кротува, категорична е Жанет.
Преди дни тя регистрирала НПО, за да печели проекти и да осигурява работни места. Убедена е, че това не е чак толкова фантастично. Пътищата трябва да се поддържат, да се почистват от храстите и високите треви. Има машини, които орязват растителността и след това ги разхвърлят по полето като тор. А от по-едрите храсти може да се правят пелети и екобрикети, казва домакинята.
И още нещо за Жанет. Тя е писател. Има зад гърба си две книги. Първата се нарича „Седмата посока” (за посоката навътре), втората се казва „Приказки и притчи за малки и големи”. В нея са събрани мъдрости от всички краища на света, където Жанет е била. / myvelikoturnovo
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
