Учениците у нас са намалели с над 260 000 във всички випуски, а заради демографската криза през последните 17 години закритите школа са 1084.
През учебната 2000/2001 година образователните институции са били 3497, докато през 2017/2018 г. те вече са 2413.
Това означава, че близо една трета от школа са затворили завинаги врати, а класните им стаи тънат в разруха.
Повечето от тях са основни, най-малък е броят на закритите гимназии. Въпреки негативната тенденция през последните 17 г. се наблюдава лек ръст на средните училища. Те са се увеличили с 20.
Пик в закриването на училища бележи 2008 г. Тогава през юни 325 школа изпращат последните си ученици, а коридорите им никога повече няма да чуят детски глас. Най-много закрити учебни заведения у нас има в Южна Централна България, където попадат областите Пловдив, Кърджали, Пазарджик, Смолян и Хасково.
През 1946 г. в България има 10 500 държавни и частни училища при 7 029 349 население.
През 80-те години на ХХ век за едно студентско място се борят до 5 кандидати, а през 2016 г. за един студент са борят две места. МОН признава, че държавата има нужда само от половината от сега учещите студенти.
През 1989 г. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 първолаци. В страната врати отварят близо 5000 училища, а броят на учителите в тях е над 150 000.
През 2000 г. българските училища са намалени на 3491, а днес те са останали само 2456, 27 са закрити за последната учебна година.
Равносметката не буди гордост. През годините на комунистическия режим са забранени частните училища и са закрити общо 5500 училища. През годините на прехода са закрити общо 2600 училища.
Трябва ли с лека ръка, с действие или бездействие днес да продължим да гледаме закриването на българските училища? Тази година закриваме помощните училища, ще ги последват и редица професионални училища, които вече са стопанисани от общините. / senzacia-bg.com
Вижте още тук:
За последните няколко години в България са закрити над 764 училища
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
