„Току що прочетох един носталгичен пост по соца, който завършваше с мъдрото заключение, че демокрацията не пълнела хладилника!
Ми то по соца и хладилниците ни бяха два пъти по-малки, та сигурно затова изглеждаха по-пълни.
И какво толкова имаше в тях? В нашия имаше масло, сирене в пластмасова кутия, салам „кучешка радост“ или Камчия, лютеница, кашкавал, яйца и обикновено една малка тенджерка в която се пазеха остатъците от манджата от предишния ден. През лятото имаше тенджерка с таратор, а през зимата голям буркан с туршия от кацата. В шкафа имаше отворен буркан със сладко, мед и някакъв кекс за закуска… Сутрин се ходеше за мляко и ако не купиш, свършваше до обяд.
После по обед се редяхме за хляб. В месарницата като пуснеха дреболии или карначета ставаше опашка. Та не помня по соца да ни е бил пълен хладилника. Помня обаче, че в цялата махала имаше присъщите САМО за соца надписи: „Ловим бримки, обличаме копчета“ и „Вулканизация на гуми“ Помня и фургона за вторични суровини на нашата улица, където за върната хартия даваха капачки за буркани. Беше пълно с бабички с вързопи „Работническо дело“. Чудя се, какви са тия хора, чиито спомени опират до хладилника със салам Камчия и буркан с лютеница?
Като се замисля, моите спомени са пълни с аромати. Спомням си сякаш мирисът на моето моето детство. Цъфналите липи, чиито аромат обгръщаше целият град на здрачаване. Помня улицата с нацъфтелия бъз и дивите сливи на Бунарждика. След дъжд целият град миришеше на свежа трева и събирахме охлюви на тепето. През лятото до ранна есен цялата махала миришеше на печени чушки. Варяха се лютеници по тротоара и се стерилизираха буркани с всякакви сладка и компоти. Зимата от тепето се стелеше пушека от печките и този мирис създаваше някакво чувство за уют, докато премръзнали се пързаляхме с шейните по склоновете на Бунарджика.
Помня мирисът на хляб от фурната на ъгъла. До фурната имаше кръчма и от нея, при всяко отваряне на вратата извираше на талази цигарен дим примесен с мириса на мента, мастика, шкембе чорба и кебапчета.
Около Централни Хали цялата улица миришеше на боза и пирожки. Любимият ми аромат беше този в Млечния бар на Главната. Аромат на прясно сварено кафе примесен с цигарен дим. Разбирам хората, които страдат от носталгия по онова време. Все пак в него преминаха детството и юношеските ми години. Но не смесвам красивите спомени и носталгията със сивата реалност. И винаги ще предпочета свободата, пред пълния хладилник…“ / socbg.com
Вижте още за Социализма ТУК!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
