Мариана Генова е потомствен врачанин, но от години е избягала от шума. Преместила се е да живее сред спокойствието, на село – в Моравица. Разговаряме с Мариана, защото вярваме, че хората, които познават спокойствието и тишината на планината, често има много какво да кажат.
Какво ви мотивира да правите преходи в планината?
Обичам природата и всяко свободно време бягам там, за да си отпочина и заредя батериите. Обичам и да снимам, за да запаметя хубавите картини, които виждам около себе си. Но истината е, че това, което виждат очите, не може да се пресъздаде изцяло от фотографията.
Имате преки наблюдения за Врачанския Балкан. Вярно ли е, че там гарга не каца?
Не е истина. И във Враца има гарги и високо във Врачанския Балкан ги има. Те са едни шумни птици, но нито са рошави, нито са грозни. Дори аз ги виждам красиви.
През кой сезон планината е най-красива?
Планината е за мен икона. Всеки сезон е красив, но най-обагрена е есента със своите невероятни и неповторими цветове.
Какво е неуловимо за техниката, с която снимате?
Ароматът на вятъра, снега, дъжда, пролетта… Красотата на порива на всеки сезон, на огъня вечер край палатката. Това се улавя само на живо.
Какво послание искате да предадете чрез снимките си?
Освен в планините, обичам да снимам и в балканските селца. Сломява ме разрухата на запустелите къщи, на последните стада, които все още шетат из планините, на старческата самота в полусрутените къщи. Моето послание е: “Хора, върнете се сред природата, започнете да живеете като дедите си, не изоставяйте бащините си домове!”. Знам, че е трудно. Тук в България всичко е трудно. Но според мен, не трябва да се делим от корена си.
Какви хора срещате при преходите си?
Хората, които срещам в планината, рядко са непознати. Понеже се разхождам по дивите места, не очаквам да срещна туристи, по-скоро – овчари, пастири. Но когато срещна някого, той обикновено се оказва приятел или добър познат, защото ние, истинските планинари се броим на пръсти вече.
Мъдрост, на която ви е научила планината?
Планината е извор на мъдрост. Там царува някаква божествена закономерност, която само ние хората разрушаваме. Не знам докога природата ще ни търпи да унищожаваме това, което не сме сътворили.
Какво все още не сте успяла да снимате, а искате?
Ще остане сигурно за другия живот. Защото моите мечти са велики, но времето няма да ми стигне.
снимки Мариана Генова
Автор Калин Дацов
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
