През април 2015 година Urbex.bg все още не съществуваше.
Но тъкмо тогава напуснахме работа и заживяхме в Родопите, като същевременно започнахме работа по нашата най-съкровена мечта – да си имаме местенце, на което да споделяме приключенията си. Вдъхновени от нашия разказ, десетки хора ни писаха, че и те са постъпили по подобен начин. Че има ли желание, има и начин.
Днес бихме искали да ви представим емоционалния разказ на Радостина Топалова, която казва „Сбогом!’ на Лондон и лудницата, която цари в него, за да започне нов живот в спокойното село Жижево. Разберете повече за мотивите и ежедневието ѝ, като прочетете историята, разказана от първо лице…
„Здравейте, слънчев екип на Urbex.bg! Сайтът ви е много хубав и толкова ме радва! Дано повече хора се замислят и ни последват. Включвам и себе си към вашата групичка, защото сме еднакви по душа… Подобно на вас, и аз напуснах големия град. Напуснах Лондон и дойдох да живея в нашето малко забутано, но красиво селце Жижево.
Тук реших да отгледам своето малко бебче, защото искам да расте в песента на щурците под звездното небе, сред аромат от букети и окосени треви… Мирис, който ухае в моето съзнание от дете. Спомен, който искам и моето дете да има!
Околните си мислят, че съм луда да напусна не просто големия град, а цяла просперираща държава. Луда, луда, колко да съм луда! Живея в идилия, която само някои хора могат да оценят.
Лондон е един килим, в който са вплетени всички националности и всички държави, за които можете да се сетите. Мегаполис, от който ми ставаше лошо. Да се качиш в автобуса или метрото в час пик – мисия невъзможна! А това да останеш сам дори за минута е огромен лукс!
Израснала съм на село. Трудила съм се на полето от 10-годишна – заедно с родители си, за да изкараме някой лев допълнително. Не съм имала детство, изпълнено с игри и закачки. Но не съжалявам за нищо! Сега си давам сметка, че това, което съм посадила тогава, го жъна в момента – силата, благодарение на която посрещам всяко предизвикателство на живота с изправена глава.
Какво ме накара да се върна от Лондон до Жижево? Спокойствието. И това, че не е нужно да заплащам дори въздуха, който дишам, както беше в Англия.
Там имах усещането, че съм някой от “другия свят”, човек втора ръка. Една година всекидневно се опитвах да кандидатствам за работа като физиотерапевт в болница и навсякъде ми тръшкаха вратата под носа.
Като цяло винаги съм била почитател на природосъобразния начин на живот. Затова лекувам чрез акупунктура – без лекарства и операции, доколкото е възможно!
Най-накрая ме викнаха на интервю в частна гинекологична клиника на “Харли Стрийт”. Шефът ѝ ме нае да разработвам иглотерапията в клиниката, да подготвям десертации и да обучавам персонала му. Но така и не ми плати! Тогава разбрах, че това няма да го бъде.
Възможно най-скоро си събрах нещата за България. Реших, че ще се върна на село и ще живеят там още преди да родя сина ни.
Дойдох и не съжалявам за нищо! Тук прекарвам времето си по прекрасен начин, а малкият се радва на истинския живот. Още от бебе той имаше щастието да бъде спокоен и близо до природата.
Това беше моят дълг и аз го изпълних. А хората ме мислят за луда, защото съм се върнала от място, за което всички тук мечтаят и бягат към него. Но защо? Да работят във ферми! Да са черноработници на една чужда държава.
Чувствам се щастлива, спокойна и изпълнена с желания, които чакат точния момент, за да бъдат реализирани. Тук получих онова, което там бях изгубила – щастие, спокойствие, тишина и домашен уют.
Човек трябва да бъде щастлив и на малкото, което има!
Аз се радвам на всяко стръкче цвят, на люляка в градината и неговия опияняващ аромат, на нощните звуци на щурците, на песента на ранните чучулиги и среднощните косове, на прекрасната утринна роса по окосената трева… На надеждата, която изпълва душата ми при вида на тези гледки!“
Личните истории на хората, които са взели решение да започнат нов живот в по-малко населено място, публикуваме в неделната рубрика „Напуснахме големия град„. За да не пропускате нито една от нашите статии, харесайте Urbex.bg във Facebook!
Източник: urbex
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
