През 70-те години на миналия век работех като училищен инспектор по начално образование в Габровски окръг.
По график посещавах училищата в селата и ревизирах началните учители на уроци. Сред тях се говореше, че съм бил много строг и взискателен инспектор.
В един студен зимен ден отидох в училището в село Поповци. Влязох и не видях никого. Почуках на вратата на класната стая и влязох. За моя изненада учителката я нямаше вътре. Училищната прислужница и още една селянка седяха на столове до горещата печка и предяха с хурки като на седянка.
Учениците преписваха някакъв текст, който им бе задала прислужницата. Тя ми обясни, че кметицата извикала учителката в общината. Казах й, че аз ще уча учениците, докато дойде учителката им.
Взехме урока по четене, а след това и по смятане. Към обед учителката дойде и като ме видя, едва не припадна от уплаха.
Обясни ми, че е назначена за председател на избирателната комисия в селото за предстоящите избори и я извикали на семинар в общината.
Казах й, че тя добре знае, че кметицата няма право да я отклонява от учебни занятия. Казах й също, че ще предложа да й бъде наложено дисциплинарно наказание за това й провинение.
И си заминах. Не я ревизирах, защото бях изпитал всичките й ученици по четене и аритметика и знаех вече на какво ги е научила./Ретро.бг/ Ангел Ангелов, Габрово
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
