Днес страната ни няма самолети, а бяха времена, когато българи летяха чак до Космоса.
На 17 юни ще се навършат 30 лета от последната българска мисия в орбита, осъществена от втория ни космонавт – бр. ген. летец Александър Александров.
През лятото на 1988 г. синът на лесничей и шивачка има редкия шанс да тръгне към звездите, а после да прекара 10 дни в орбита (7-17 юни ) и на борда на руската космическа станция „Мир”.
Там една от задачите на летеца била да се отговори на фундаменталния въпрос – сънуват ли космонавтите. Отговорът се получава от първите в света компютъризирани орбитални експерименти, част от научната програма „Шипка“.
„Експериментът бе провеждан върху мен и беше успешен. Оказа се, че по време на полет в Космоса съществуват същите 3 фази на съня, които има и на Земята – дълбок сън, повърхностен сън и сън преди събуждане. Така потвърдихме, че космонавтите може да се възстановяват пълноценно по време на дълъг полет в Космоса и да бъдат работоспособни“, спомни си роденият в Омуртаг национален герой. След неговото кацане България окончателно се превръща в суперсила или шеста космическа страна в света. Мисията, разбира се, си има цена и тя е 7 млн. лева, което по онова време е цяло състояние.
Ракета
На 7 юни, в 18:03 часа, цяла България гледа как космическият кораб “Союз ТМ-5” тръгва да се издига успешно към околоземното пространство.
По план Александров успява горе да изпълни всичките 56 планирани експеримента с 9 уникални прибора, разработени и създадени изцяло от български учени и специалисти по програмата “Шипка
Тази снимка от подготовката в СССР доказва, че космонавтите са тренирали и вариант приводняване, тъй като понякога стават грешки в изчисляване на траекторията и вместо на сушата могат да се озоват в открито море.
Семейството посреща татко Сашо в звездното градче Байконур след завръщането му от Космоса.
През 2011 г. руският президент Дмитрий Медведев награди българските космонавти Георги Иванов и Александър Александров с медал „За заслуги в овладяване на Космоса“ по случай Деня на космонавтиката и 50-годишнината от първия полет на човек в Космоса.
Тодор Жиков не пропуска шанса да се щракне с екипажа. От двете страни на първия партиен и държавен ръководител са основният (отляво) и дублиращият (отдясно) екипаж.
Малцина знаят, че вторият ни полет е продукт на бартер със СССР. Руснаците позволяват на българин пак да стъпи в Космоса, за сметка на това за вечно ползване им е предоставена уникална наша апаратура. Приборът „Плевен 87“, създаден за мисията, и до днес се използва и у нас за определяне бързината на реакциите и професионалната пригодност на летци, шофьори и оператори в АЕЦ.
На 17 юни 1988 г., в 14:20 часа, спускаемият апарат с тримата космонавти се приземява успешно в Северен Казахстан. Според суеверието всеки от летците оставя своя автограф върху обгорената капсула, оцеляла след адското нажежаване от навлизането с огромна скорост в земната атмосфера.
Два дни след излитането (9 юни) корабът на българина се скача с орбиталната станция „Мир”. Там вече са Владимир Титов и бордният инженер Муса Манаров. Александров носи като подарък истинска орхидея от Земята и… омурташка сливова. Накрая нашенецът надува родопската гайда, Титов взима китарата и веселбата започва. / senzacia-bg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
