Процентът на заминаващите се запазва близко до нивото от миналата година – между 10-12% от завършилите средно образование. Най-много зрелостници се насочват към Великобритания.
След това са Холандия, Германия, Франция, Дания. Сред най-търсените специалности са бизнес и икономика, програмиране и компютърни науки, медии и комуникации и др. Това показват данни на просветното министерство за броя на легализираните дипломи, с които се кандидатства в чужбина, и на консултантска къща „Интеграл“, предоставени на „Сега“.
През 2017 г. заверените от МОН дипломи за средно образование са били 5 933, т.е може да се предположи, че толкова са заминалите младежи да учат в чужбина. От 48 000 хиляди зрелостници, които са се явили на матура по български език през м.г., това прави около 12% учащи в чужди вузове. За 2018 г. данните са подобни.
По данни на МОН от януари т.г. до момента заверените дипломи за средно образование са 4 843 4 341 броя. При 51 000 младежи, явили се на тазгодишните матури, това означава, че поне около 9.5% от випуска ще заминат да следва зад граница. Броят на младежите обаче може да и е по-висок, тъй като някои от тях нямат нужда от легализирана диплома. През 2016 г., изчислен по тази формула, делът на първокурсниците ни в чужди вузове бе около 17%.
От „Интеграл“ коментират, че не може да се говори за отлив от висше образование в чужбина, тъй като средногодишно между 7% и 10% от завършващите кандидатстват зад граница и тази тенденция е устойчива през последните 5 години. За т.г. техните прогнози са за около 6000 – 6500 българи, които ще изберат чужди вузове (в т.ч. и такива, завършили предни години), което би представлявало около 12% от випуска. Все пак, сметките са ориентировъчни – броят на легализираните дипломи винаги е малко по-висок от броя на заминаващите, тъй като не всички младежи кандидатстват в годината, в която са легализирали документите си, коментират консултантите.
Основните специалности, които избират българите в чужди вузове, са бизнес и икономика, програмиране и компютърни науки, арт и дизайн програми – интериорен, графичен, дизайн на електронни игри, психология, медии и комуникации.
По данни на Интеграл между 1500 и 1800 души отпътуват годишно за Великобритания, приблизително толкова е и броят и на пътуващите за Германия. Холандия бележи ръст през последните години и от 800 бройката надхвърля вече 1000 кандидати годишно. Останалите около 2000-2500 се разпределят съответно във Франция, Дания, Австрия, Италия, Испания и САЩ.
Единични бройки пътуват и до по-непопулярни дестинации като Канада, Азия – Китай, Япония. Около 300 са и кандидатите за Русия. Само по проект „Световно образование“, чийто организатор е „Интеграл“, тази година документи са подали над 2600 кандидати, при 3500 консултации, което показва запазен интерес и устойчивост на кандидатстващите, подчертават оттам.
Основен брой студенти и т.г. избират Англия заради разнообразието от програми, престижа на учебните заведения, както и заради потвърденото финансиране и за следващата академична година, когато Брекзит ще е факт.
От международният проект „Световно образование“ отчитат 29% ръст на ранните кандидатури за Великобритания. Бройката на българите се запазва на нива от миналата година и е 2080 кандидати по официалните данни на UCAS. Общият брой на българските студенти на Острова към септември 2017 г. е 6290, от които 4640 се обучават в Англия, 310 в Уелс, останалите – в Шотландия.
Близо 20% повече български първокурсници- 1500, ще отпътуват за обучение в холандски университети тази есен в сравнение с м.г., сочат данни на организатора на проекта „Световно образование“.
Холандия предлага практически насочени програми в области като туризъм и хотелиерство, дизайн, софтуерно инженерство, бизнес с изучаване на втори чужд език.
Причина за ръста е големият брой специалности на английски език, така и решението на холандското министерство на образованието да намали таксите за първокурсниците от ЕС с 50% (от 2009 на 1030 евро). През 2017 г. обучение в страната на лалетата са започнали над 1250 студента, от които около 820 в университети с практическа насоченост, и около 470 са предпочели академичните университети.
В Германия общия брой на обучавани е около 6250 – за годишните кандидатури не може да се даде точна информация поради децентрализирания характер на кандидатстване, но се предполага, че годишно се записват около 2000 души, повечето от тях в държавни университети.
ПРОМЕНИ:
Франция изцяло промени системата си за кандидатстване в държавни университети, което се случва за първи път от десетилетия, припомнят от „Интеграл“. Ако досега студентите имаха право да подават документи в до 12 университета, от т.г. броят на вузовете е намален до 10. Занапред подреждането на университетите по желания отпада и кандидатите могат да чакат отговор не само от един, а от всеки един вуз, в който са кандидатствали.
Българите обикновено избират да изучават във Франция специалности като приложна лингвистика, право и медицина. Сред предпочитаните университети са държавни Scences Po, Сорбоната, INSA. Промени има при Дания – новото т.г. е, че висшите училиша завишават изискванията за владеене на английски език. / segabg.com
Вижте още:
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
