Кажете няколко думи за себе си – кога, как и защо заминахте за Германия?
Като мисъл и вариант за едно по-добро утро, бъдеще, всичко започна през 2010г. С течение на дните и обстоятелствата, както и всекидневното влошаване с кризата, мисълта за бягство ставаше все по-голяма. Ситуацията стана все по непоносима с икономическата криза, безработицата, здравната система, образованието, сигурността и т.н. Почти всички мои близки бяха останали без работа, в това число и аз. През 2013г. вече се реших, оставих всичко зад гърба си – дом, семейство, приятели, навици и реших да замина за Германия. Тук намерих спокойствие, квартира, редовна работа, редовен доход, добро здравно осигуряване и най-важното сигурност от държавната система. Тук си защитен, тук ти дават бъдеще. Подпомагат с доходи, с изучаване на език, плащат детски и т.н. Въпреки трудностите тук, аз поставих ново начало, което за съжаление никога не бих могла да направя в България. За съжаление гонят все повече млади хора.
Вие сте наполовина гъркиня, наполовина българка… С какво това ви помага и пречи?
Родом съм от България, но на един месец заминах за Гърция. Майка ми е от Гърция, а баща ми е на половина грък, по майчина линия. До петата си година живях в Гърция, после ме върнаха в България и започнах училище. Гърция и останалото ми семейство, беше само за ваканциите. Когато станах на 18г. заживях отново в Гърция. Радвам се за произхода си и се чувствам добре. Имам възможността да познавам различни обичаи, езици, места, народи, но с еднакво желание за живот и веселба – балкански синдром.
Но, всичко си има и минуси и плюсове. За България бях чужда, за гърците също. Случва се дори да бъдеш жертва на упреци, насмешки. След няколко години работа в Гърция бях добре, но с течение на времето и кризата, нещата се влошиха, както за мен, така и за много хора.
Налагаше се да работя без осигуровки, в последствие и повече часове. Не след дълго работиш и без да си те се заплаща. Накрая останах без работа. В търсене на работа, зад мен и пред мен опашка, за едно работно място, така постепенно идва и отчаянието. След десетки обаждания по обяви за работа и напразни срещи, взех решението да си пробвам късмета другаде. Така се реших да пробвам късмета си в Германия. Тук намерих сигурност и развитие, неща, които за съжаление моята родина не може да ми подсигури. Имам син на 8 години, за него тук е рай – паркове, площадки, детски мероприятия, училището, хиляди пъти повече му харесва. Добре гледан и обграден с внимание от учителите си. За три години в Германия, постигнахме много повече, отколкото щяхме да постигнем в държавата ни.
Тук не е рая, има и трудности и отрицателни неща. Липсва ми семейството, което сега е още далеч. Липсват ми приятелите, ястията ни. Чувството за хумор тук го няма и хората са затворени и хладнокръвни. От друга страна плюсовете са безброй много, което е и причината, която ни държи тук и ни кара, да се чувстваме добре. Имаме безброй възможности за реализация и най-важното смеем да мечтаем за бъдеще.
Как се преборихте с езиковата бариера? Как се израства с два езика и в допълнение немски?
Почти не помня, как научих двата езика. Проговорих първо гръцки в последствие се наложи да науча и български. Помня от първи клас някъде до към трети, бърках родовете като не можех да произнеса някои букви: “ч”, “щ” и “ж”. Ходих и на логопед. Тогава ми се подиграваха, даже беше забавно.
Тук, като дойдох с езика беше ужас. Никога не бях помисляла за немски, но уви нуждата бе голяма. Идвайки знаех само: “hallo”, “danke”, “bitte”, “ich gut morgen”. Заобиколена от всякакви нации, в началото се справях с английски, български, руски, гръцки, кой каквото “захапе”. Повечето тук са турци, хървати, румънци, италианци и всички други народности. Германия се състои от 70% и повече, чужденци с немско гражданство.
След това се записах на курс по немски, тъй наречения “интеграционен курс”. На някой по плаща социалната система, на други не. Интересното е, че българският език, ми помага, защото имаме някои еднакви думи, други със сходен корен, но и за акцента също.
Понеже и българският език е също тежък по звучене. Немският винаги съм го ненавиждала, свързвайки го с историята им и с техният “господин мустак”, но за моя радост и предполагам и за други хора, с времето им се измени езика. Съвременният немски е по-приемлив, колкото повече го научавам и разбирам, толкова повече ми харесва.
Много хора споделят, че в чужбина е по-добре да се пазиш от сънародник…. На какво се дължи това?
За съжаление е така. Явно се гледаме като конкуренти, ни си го обяснявам иначе. Всеки гледа да надхитри с нещо или да има полза. Малко са останали с човещина и са способни да помагат. Може пък от друга страна от този слух да се пазят хората и затова са по-консервативни.
Как виждате живота си след 10 години?
Работя. Тук завърших курс по немски и взех удостоверение. Смятам да продължа с ученето. Връщане ще обмисля, ако се подобрят нещата, не само икономически, но и от гледна точка на държавната система, сигурността и условията на живот. Искам да подсигуря стабилен и сигурен живот и бъдеще за детето си.
Да пътуваме постоянно. Много ми харесва да правим екскурзии, да посещаваме нови места.
Какво бихте пожелали на нашите читатели?
Да се борят за едно по-добро утро. Да крачат смело напред, където и да са. Да рискуват.
Автор: Диляна Иванова, за сайта news365.eu
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
