Децата от „Войната на таралежите“ над-40 години по-късно

Точно 7 години трябваха, за да израснат бодлите на таралежите и те да започнат своята война срещу света на Възрастните.

Игралният филм „Таралежите се раждат без бодли“ излиза  на екран през 1970 г. Телевизионният сериал „Войната на таралежите“ тръгва по Българската телевизия през 1979 г. Поводът – международната година на детето.

И двата филма имат едни и същи, при това двама!, бащи – Мориц Йомтов и Марко Стойчев, по известни като Братя Мормареви. Но визуалните им родители са различни – съответно Димитър Петров и Иванка Гръбчева.

Нито един от малките актьори обаче не премина от игралния филм в поредицата. Андрей Слабаков, Димитър Цонев, Ивайло Джамбазов и другите „таралежи без бодли“ просто вече са пораснали.

Бандата малчугани в сериала е от Маляка (Димитър Ганев), Камен (Морис Асса), Пантата (Борил Петров), Тончо (Асен Коцев), Сашо (Огнян Желязков), Добролюб (Димитър Димитров) плюс единственото момиче Юлия (Евгения Божикова).
Действието се развива в края на 70-те години на миналия век. Може би най-спокойното и благодатно време в цялата история на България. Тодор Живков връчва орден след орден на Леонид Брежнев, срещу които страната ни получава големи количества нефт. Този нефт е реекспортиран на Запад и в хазната влизат лесни пари.
Търговията с оръжие също върви добре и носи долари. (Все още нямаше евро.) Нямаше дисиденти, нямаше безработица, нямаше стачки… Д-р Тренчев го нямаше даже – беше си най-обикновен патоанатом в Стара Загора.
Толкова безконфликтно е времето, че в него трудно се намират конфликти за филми, романи и всякакви други произведения на изкуството. Разбира се, конфликти има, но никой творец не знаеше каква мина ще настъпи, ако нагази в дълбокото, и дали гърмежът в нея няма да откънти в ушите на някой много високопоставен другар.

Като печени кинаджии Братя Мормареви му намерат колая с детските филми. Уж така – малко на игра, малко наужким, малко с намигане, малко с подърпване на детските уши критичните стрели се забиват в задника на… зам.-директора или зам.-министъра. Дотам. Още Алеко Константинов беше забелязал, че критиката по нашите земи обикновено е до подначалника.

И ето първия проблем на „таралежите“. Маляка мечтае да се запише в баскетболния отбор на училището, където тренират Камен, Пантата и Сашо. Обаче треньорът Пангаров (Павел Поппандов) смята, че Маляка е прекалено нисък за играта на високите. Амбициозната майка (Людмила Чешмеджиева) успява да запише сина си, но тогава лъсва подлостта на треньора. Според него само Пантата има качества на голям баскетболист, другите са най-обикновен миманс.

Обидени, момчетата решават да си направят свое игрище до един от жилищните блокове в столичния „Гео Милев“. Тогава скачат обитателите им – как така ще се вдига шум под прозорците им!? Децата успяват да свикат събрание на блока и добрият домоуправител Константинов – да убеди големите, че малките трябва да спортуват. Такова е и изискването на партията. Единствената, която е срещу баскетболното игрище, е баба Гинка, бабата на Тончо.

Маляка решава бандата да го отвлече и така да я принудят да се съгласи. (Виж ти откъде още са се зародили отвличанията?!) Е, похищение няма, но игрището е построено. Заради слаб успех в училище треньорът изхвърля Пантата и той се връща при приятелите си. А отличничката Юлия получава пионерско поръчение да помогне на другарчето да си поправи успеха си. Ще се породи ли и нежна дружба между тях?

От тук до края на сериала основният конфликт (има и други) е между игрището и един гараж, в който бащата на Тончо иска да приюти новата си лъскава кола, купена след гурбет в чужбина. В битката се намесват класната ръководителка, милиционери, домоуправителят и даже журналист от в. „Народна младеж“.
Проблемът е решен – гаражът остава, а на децата е намерено друго място за баскетболно игрище.

Къде е днес бандата на таралежите и кой какъв стана?

Огнян Желязков – в плен на телевизиите

Огнян Желязков също е откритие на режисьорката Иванка Гръбчева. Той е едно от децата във филма й „Изпити по никое време“, където пак си партнира с Димитър Ганев. В сериала е най-голям на години, но не и на ръст. „Аз бях най-голям от всички и ги учих на всякакви щуротии, включително и да пушат“, казва Огнян Желязков, който тогава се превъплъти в ролята на шестокласника Сашо. „Всъщност аз реално бях десетокласник, но изглеждах малък“, казва днес 53 годишния Желязков.
Завършва техникум за хлебна и сладкарска промишленост и 5 години поред кандидатства във ВИТИЗ. Винаги стига до последния кръг и комисията му казва, че той няма какво да научи повече в института.
На шестия път е приет в специалността „Куклено майсторство“. Състудент е с Камен Воденичаров и Тончо Токмакчиев, по същото време там учат и Александър Морфов, Теди Москов, Мая Новоселска, Крьстьо Лафазанов и др.

След дипломирането си през 1990 г. Огнян Желязков е разпределен в Бургаския куклен театър, но издържа там само месец. В София става главен готвач в първата истинска спагетария „Пиколо Италия“ срещу чешкото посолство. Снима се във филма „Граница“ и в „Денят на свинята“ и със спечелените пари открива една от първите автомивки за ръчно миене на автомобили. Повечето от работниците са безработни актьори.
После прави частна хлебарница. Камен Воденичаров го кани в „Ку-ку“. Огнян е в екипа при всичките матаморфози на екипа – „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Едновременно е актьор и изпълнителен продуцент. След разцеплението на трупата остава при Слави Трифонов, но след два месеца напуска.
Става изпълнителен продуцент на „Руска рулетка“ и „Господари на ефира“ при Магърдич Халваджиян, прави първия „Биг Брадър“ при Нико Тупарев, после е изпълнителен продуцент на ТВ 7, продуцент на футболното ни първенство, а сега е „артист на свободна практика“.
Женен е за красивата Николина Димитрова, която преди години беше журналистка и четеше новините по „Ефир 2“ на БНТ. Имат десетгодишен син.

Димитър Ганев стана адвокат

В ролята на Маляка е Димитър Ганев, едно от най-сниманите деца в българското кино. Таланта на Митко открива Иванка Гръбчева за първия си детски филм „Деца играят вън“. Тогава той още не е навършил 5 години.
На кастинга обаче заявява, че може да чете, и му тикват в ръцете някаква книжка. Той наистина движи пръст по текста и разказва съдържанието, но не забелязва, че всъщност държи книжката наопаки. „Просто вкъщи много ми четяха и знаех приказките наизуст“, казва днес Димитър Ганев. Но „гафът“ явно впечатлява екипа и хлапакът е одобрен.
Във „Войната на таралежите“ Митко Ганев вече е обигран актьор, няма никакъв страх от камерата и играе по американски сдържано – без излишни мимики, гримаси и жестове. Режисьорката Иванка Гръбчева знае качествата и възможностите му, но и знае, че е палав за десет деца, макар и 11-годишен.
За разлика от „Изпити по никое време“ тук детската компания е по-многолюдна и прави още по-големи бели. Веднъж на режисьорката й идва до гуша и тя заявява: „Ще ви направя обща снимка и когато ми е много тежко, ще я погледна и ще си кажа, че е имало и по-лошо…“
След казармата Димитър Ганев работи десетина месеца като осветител в Киноцентъра. Когато групата е в продукцията „Те надделяха“, Киран Коларов го снима в един от епизодите, но той не влиза в готовия филм. „Никога обаче не ми се появи желание да уча актьорско майсторство“, каза Димитър Ганев. Иска да се занимава с режисура, но когато завършва гимназия, не приемат в тази специалност без 10-годишен стаж и само като второ висше.
След кратка надежда да учи история на изкуствата в Китай Ганев се вслушва в съвета на баща си: „Юристът е дялан камък.“ Днес е адвокат, от буйната му някога коса не е останало почти нищо, но за превръзката на Темида това няма никакво значение. Женен е, има син и дъщеря.

Асен Коцев е някъде в чужбина

Асен Коцев в ролята на Тончо е най-малкият хлапак в групата. И единственият, на когото по време на снимките се налага да посети „Пирогов“. Играят мачле с топка за тенис вместо с футболна и Огнян Желязков така го нацелва в главата, че той получава леко комоцио.
Асен Коцев успява да влезе в НАТФИЗ, но не го завършва. Огнян Желязков, с когото са следвали по едно и също време, споделя, че преди двайсетина го видял да продава цигари на пазара „Ситняково“. Веднъж майката на Асен споделила с покойната Иванка Гръбчева, че синът й е преживял тежка автомобилна катастрофа и от години живее в чужбина.

Евгения Божикова лекува 

Героинята на Евгения Божикова – Юлия, е единственото момиче в момчешката тайфа. Тя е родена в София, баща й е известният навремето журналист в „Народен спорт“ Владимир Божиков – Перси. И нея режисьорката Иванка Гръбчева забелязва при участието й във филма „Талисман“. За „таралежите“ й правят пробни снимки, а Климент Денчев е баща й в сериала.
Разбира се, Юлия е отличничка, която получава пионерско поръчение да помогне на закъсалия го с уроците Пантата. Между тях трябвало да има и първата в живота им лека любовна линия. Но линията е толкова тънка, че много трудно се забелязва.
Участието във филма дава шанс на Евгения да не ходи редовно на училище, но пък да се развява с дълга коса във време, когато масово стрижат заради въшки. За да докаже обаче кой все пак кара влака, класната ръководителка задължава единствено нея да ходи с престилка.
Иначе снимането на филма си е голям купон. „За мен беше интересен начин на живот, – спомня си Евгения – защото в моята фамилия нямаше хора от артистичната гилдия. И ми беше много странно, но не се притеснявах. Правех всичко с голямо удоволствие…“

Въпреки участието си в два филма Евгения никога не е мислила да кандидатства във ВИТИЗ. От малка разбира, че не я бива за артистка.
Нейните вуйчо и вуйна, лекари, започват да й дават „професионални анонси“ към медицината. И още от петгодишна решава, че ще става доктор и нищо друго. Само за няколко месеца е изкушена от журналистиката, още повече и баща й е много против тя да става лекар, тази професия според него не била за жена. Впрочем той е против и Евгения да го наследи в журналистиката.
Когато е в девети клас, Евгения е одобрена на кастинг и за някакъв партизански филм. Трябвало да копае с мотика, а тя за първи път хващала този селскостопански уред. Евгения обаче отказва снимките и сериозно заляга над учебниците по биология и химия. През 1982 г. женската конкуренция за медицина е 1:10.
След като завършва, Евгения изкарва 3,5 години като селски лекар в гара Бов. Връща се в София и когато казва на баща си, че ще става дерматолог, той възкликва: „Какво? Ще се занимаваш със сифилитици?!“
Тя го успокоява, че сифилисът е само една от 7-те хиляди кожни диагнози. А и никога няма да остане без работа, защото кожата е най-големият орган в човешкото тяло.
Сега Евгения Божикова работи в собствен кабинет и много обича дерматологията, защото тя граничи с изкуството. Разведена е, живее с приятеля си. 25-годишната й дъщеря е завършила китайска филология и международна търговия в Пекин.

Морис Асса живее в Германия

За ролята на Камен Иванка Гръбчева избира еврейчето Морис, или Моци, както му викат всичките. Той е може би най-креативният в лудориите. Веднъж обаче другите момчета го заключват в едно от шкафчетата на училището, в което снимат, и пускат резето. Моци започва да крещи за помощ. Вади ножчето си и опитва да махне резето. Едно от момчетата решава да му помогне и нанизва пръстите си на ножчето.
Във филма се снимат и двама съвсем малки близнаци – Милен и Борян. Красиви като ангелчета, възпитани, послушни. Само за няколко снимачни дни Моци ги преобразява. Двамата тичат и крещят: „Идиоти! Ние сме убийците на Алдо Моро…“

Дядото на Моци – Мориц Асса, е участник в антифашистката съпротива. Бил е началник на отдел в Министерството на външната търговия, генерален директор на „Булгарплод“, както и зам.-председател на организацията на евреите в България „Шалом“. Бил е и наш търговски представител в Лондон. Той е първият изпратен от Андрей Луканов за търговски представител на България в Израел, още преди да бъдат възстановени отношенията между двете държави.
Още по социалистическо време родителите на Морис – Исак и Флора Асса, напускат България и се установяват във Виена, където работят в научен институт. Според Емил Кало, бивш на „Шалом“, Исак Асса е бил дясна ръка на известния американски милионер Айзънберг. От Виена семейство Асса се преселва и установява в Израел. В България са били само преди два месеца за погребението на стария Мориц Асса.
А Морис, някогашният „таралеж“ Камен, се жени за немкиня и днес двамата живеят в Германия.

Пантата – любимият актьор, който стана хирург

Борил Петров е роден в Пловдив през 1965 г., но израства в София. Неговата артистична кариера тръгва от БТ по една чиста случайност. Актьорът Иван Джамбазов, приятел на родителите му, чува магнетофонен запис на детска приказка, разказана от Борил. След телевизията следват десетки роли в киното и няколко участия в театъра. В тогавашния Театър на народната армия партнира на самия Васил Михайлов.
Иванка Гръбчева забелязва Борил във филма на Рашко Узунов „Талисманът“, където играе една от главните роли, и го взема във „Войната на таралежите“. Сериалът има огромен успех и децата – главни герои в него стават почти звезди. По-големите като Борил имат дори фенки, получават много писма. “Заради филма се обръщаха след мен по улиците, викаха възторжено, имах бележка, която ми разрешаваше да несе подстригвам късо в училище, ходех по турнета с Ламбо, с Васил Михайлов, имаше всичко – фенки, място в препълнената дискотека”, разказва той.
Артистичният живот и свят обаче не могат да изкушат Борил Петров да опита актьорско майсторство във ВИТИЗ. То няма и как, след като три поколения в рода ти са лекари. Дядо му д-р Борис Милев е един от най-известните акушер-гинеколози в Пловдивско. А след като и баща ти е хирург, няма как скалпелът генетично да не лепне в ръката ти. Убеден е, че хирургията е върхът на медицината.
Борил завършва столичното 7-о училище и после Медицинската академия. Изкарва разпределението си в болницата „Св. Врач“ в Сандански и от тогава до днес е в коремната хирургия на Александровската болница. Много хора все още познават в него Пантата от „Войната на таралежите“. Други казват, че лицето му им е много познати и когато разбират откъде, възкликват: „Ами да! помня го тоя сериал по телевизията…“.
Освен с професията си д-р Петров се гордее и със семейството си. Той е щастлив баща на три момчета. Най-големият му син вече е на20 г.

Внукът на Георги Димитров се занимава с реклами

Въпреки че живее в една кооперация с Иванка Гръбчева, Димитър Димитров прилежно се явява на кастинг и там печели ролята на Добролюб. Димитър е внук на Георги Димитров – „вожда и учителя на българския народ“, според официалното клише на тогавашната идеология. Син е на Бойко Димитров, който е осиновен от Георги Димитров. По съветски образец наричат момчето Митя, така се е казвало и починалото в Москва дете на Георги Димитров.
Добролюб е комбинаторът в бандата. Той умело лъже класната си, че майка му и баща му (Джоко Росич) са разведени, и с това си спечелва нейното по-толерантно отношение.
От снимките помни, че най-много им се карал операторът Яцек Тодоров и защо е намразил лимоновите резанки. В един кадър с Маляка, в който хапват от тях, така се смеят и лигавят, че се налага да направят към десетина кадъра.
И до 1989 г., и след това известната фамилия носи повече негативи на Димитър.

Преди всички очаквали от именитите наследници на такива фамилии да направят нещо гениално или да станат суперизвестни. След това ги подозирали, че може би са от хората, на които са дадени „куфарчетата с парите“.
Димитър си признава, че номенклатурният произход му помага по-лесно да отиде и учи в чужбина, макар и в социалистическата ГДР. Записва юридическия факултет на университета в Лайпциг, където е от 1987-а до 1992 г. Там го заварват преломните ноемврийски събития в Източна Европа, падането на Живков и на Берлинската стена. Заради всичко това му се налага след източногерманското право да изучи и западногерманското.
В България се завръща през 1992 г., но не работи професията си. „Още тогава прозрях, че скоро в България няма да има истинско правораздаване“, аргументира днес отказа си Димитър Димитров. Прави своя агенция и се занимава с филмова реклама. Така че след известно прекъсване Митята отново е около киното.
Съпругата му заминава в САЩ и двамата се развеждат. Сега живее без брак с любимата си жена, имат момиченце на 4 годинки.

Източник: в-к „24 часа“(Пенчо Ковачев), в-к „Стандарт“