Спомен за моя завод, който вече го няма

Спомен за моя завод, който вече го няма Има собственици на предприятия, които с лека ръка, безотговорно, посягат и закриват заводи от национално значение.

Такъв е Силнотокивият завод „Васил Коларов“ в София. Перлата на българската електропромишленост вече я няма, разпродадена е на парчета, а заедно с нея и почивните й бази на морето и планината

Първият завод на електропромишлеността в България беше построен в района на село Илиянци (сега квартал на София). Дотогава съществуваха три малки предприятия – електромоторната фабрика на ул. „Алабин“ в София, трансформаторната на бул. „Цариградско шосе“ и апаратурната за сухи токови прекъсвачи на „Опълченска“.
През юли 1950 г. след завършване на техникума постъпих като бобиньор в електромоторната фабрика на ул. „Алабин“ 9 в София. Почти веднага почнахме да пренасяме съоръженията и оборудването в новопостроените цехове. Нито за миг производството не спря, „загубеното“ време бързо го наваксахме. Съботните дни тогава бяха работни. В неделя с кирки, лопати и колички почиствахме района на завода, оформяхме градинки, алеи, засаждахме дръвчета. Не след дълго остарелите и примитивни технологии започнаха да се заместват с нови със съдействието на специалистите от „Електросила“ Ленинград, Уралмашстрой, Харковския силнотоков завод. Наши колеги бяха пратени да специализират там.

От 1955 г. започна производството на синхронни двигатели за ВЕЦ. С наши съоръжения бяха ВЕЦ-овете в Батошево, Тешел, Самораново и големите помпени станции край Дунав от Видин до Силиста. От водеща швейцарска фирма закупихме лиценз за производство на маломаслени прекъсвачи. Японската фирма „Тошиба“ внедри технологична линия за производство на високоволтови секции за синхронни генератори и двигатели, на стойност 18 млн. долара. Към 60-те години на миналия век се създаде научен институт, където 250-300 специалисти създаваха и усъвършенстваха електросъоръжения.

В него са произведени почти всички генератори за водните електростанции на българската енергетика, а също така и всички големи електродвигатели за помпените станции в селското стопанство. Чрез коопериране с водещи световни фирми, като японската „Тошиба“ и австрийската „Андритц“, усъвършенствахме техни изделия.

Силнотоковият завод произведе генераторите за ПВЕЦ „Чаира“, „Батошево“, „Самораново“ и „Тешел“. На това предприятие беше възложено допълнително производството на генератори за водни станции в Мароко, Армения, Чехия и Канада. Благодарение на това предприятие се извършваха ремонтите, поддръжката и възстановителните работи на хидрорегулиращите мощности на вецовете в цялата страна.

Заводът растеше по численост. През 1950-1951 г. започна с 1000 души, а през 80-те години стигна 4000. Тирове за Иран, Ирак, Пакистан, Индия тръгваха всеки ден. Тогава в края на 80-те години моят завод „В. Коларов“ беше затрупан с договори от Изтока и Запада за 2-3 години напред за силови трансформатори, маломаслени прекъсвачи, електродвигатели – тропическо и морско изпълнение. Не се забравят и големите социални придобивки на коларовци – построените 190 бунгала в Ахтопол и станцията на Витоша.
Да, така беше, мили хора!

Мина през нас злокобният „цунами“ – така наречените демократи разпродадоха на парчета завода, ахтополските бунгала, хижата на Витоша, зеленчуковата градина в Чепинци (1000 дка) и още, и още. Алчните бандити „приватизираха“ перлата на българската електропромишленост, а ние овчиците, уплашените човечета, виждахме, гледахме, мълчахме пред екзекуторите.

Сега собственик на завода е индустриалният холдинг „България“. Безотговорните мениджъри, които не са никакви инженери и машиностроители, изведнъж решиха, че заводът не им носи заложената от тях печалба. И вместо да работят за подобряване на икономическите показатели, взеха да го ликвидират и да го преотстъпват на клиенти от чужбина.

В изпълнение на тази своя „стратегия“, те уволниха всички работници и инженерно-техническия персонал. Разпродават на парче машини и съоръжения. А тези, за които няма пазар, ги режат и продават като скрап.

Loading...

Идеята очевидно е производствените халета да се преустроят в складове, без да се влагат каквито и да е средства. Няма ли кой да спре това безумие! Някой поощрява да се громи и руши това, което сме създали с много труд./ Инж. Петър ШУРКОВ, София

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.