Известният у нас и по света финансист проф. Стив Ханке, предупреди, че започва битка за 20-те млрд. евро от валутния борд.
От Брюксел вече имало сондажи да ги предадем срещу новите евробанкноти, когато влезем в еврозоната.
Според някои финансисти причината е, че на ЕК и Европейската централна банка спешно им трябват пари Както и повече страни членки, които да поемат дълговото бреме на държави като Гърция и на закъсалите европейски банки.
Отделно тепърва трябва да се сформира общ фонд за мигрантите, за укрепване на границите и др. Ако приемем еврото само по линия на Европейския спасителен механизъм, вноската ни ще расте всяка година, докато стигне кошмарните 12% от БВП, което към момента е над 10 млрд. лв.
При бюджет от около 30-ина милиарда всеки може да си направи сметката колко години ще издържим, преди да фалираме.
„Това е абсолютно безпринципно. Предполагам, че се прави, за да давате още повече пари на ЕС. Смятам, че това ще е голяма грешка за България.“, казва проф. Стив Ханке пред „168 часа“.
Според финансисти вече има тайни сондажи с приемането на еврото да предадем на Европейската централна банка и голяма част от 20-те млрд. евро, които стоят в БНБ като покритие на стойността на лева. Когато приемем европейската валута, емисията на БНБ се заменя с емисия на Европейската централна банка.
Но покритието си остава отделно от паричната маса. „Резервите са собственост на България. Ако Европейската централна банка ги „вземе“, това ще бъде един прозрачен грабеж. Не мисля, че би могло да се случи“, допълва проф. Ханке.
„Ще има силен натиск и приказки да дадем тези пари на Европейската централна банка, ще има всякакви лобисти, но тези средства са си наши – категоричен е и финансистът Емил Хърсев. – Тези пари не са на Европейската централна банка.
Мога точно да кажа какъв е произходът им – заем от Международния валутен фонд, резервът на БНБ и средствата по сметките на централната банка към онзи момент.“
„Никой не може да ни ги вземе“, убеден е Хърсев. / petel.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
