Коя е Нина Борисова? Нина Борисова Nina Borisova е един най-обикновен човек, който се опитва с прекрасния си екип да съхрани и разпространи родния език и култура сред българчетата, растящи на острова, така че тяхната връзка със семейството им и родината да не се прекъсне.
Как се роди идеята?
Идеята се роди след дълго обмисляне и голямо окуражаване от страна на моята майка. Пристъпвайки към тази идея, аз имах много притеснения свързани със редица страхове като дали ще успея да се справя, да бъда толкова полезна за децата, колкото искам. Знаете, на теория всичко звучи лесно, но когато решиш да го изпълниш на практика, много неща могат да се объркат, имайки предвид, че никога преди това не съм се занимавала задълбочено с преподаване или още повече с ръководене на такъв проект. Трябва да си призная, че не е лесно, но за сметка на това е много приятно. Това, което към днешна дата мога да кажа, че съм научила е че най-важното е желанието и с каква нагласа и намерения тръгваш. За щастие, в нашия екип желание и хъс имаме в излишък. И така през септември 2014 година Българско неделно училище „Св. Иван Рилски“ отвори своите врати за българската общност в Кеймбридж.
Какви са целите на училището?
Трудно ми е да изброя всички цели, а най-вероятно мога и да пропусна нещо, защото ние, с колегите, обичаме предизвикателствата и търсим всяка възможност за развитие на училището. Най-важното за нас, разбира се, е да създадем интерес у децата за изучаване на български език и култура. Не случайно и започвам с това, защото мотивацията е ключова тук. Най-голямата трудност, която срещаме е липсата на мотивация. Българчетата тук, а вярвам, мога да говоря и като цяло за подрастващите в чуждоезикова среда срещат едни и същи затруднения. На тях местния език им се отдава много по-добре, докато българският за тях се явява чужд. Просто не го чувстват както ние го усещаме. Връзката е различна.
Забележете, казвам български, а не родния им език! Това е защото някои деца казват, че не им е роден, понеже не са били родени в България, което е достатъчно да ви наведе на друга мисъл, а именно, че за тях роден език е езикът където са родени, а не езикът на родителите им. Нашата цел тук е да им помогнем да научат повече за себе си чрез изучаването на езика и обичаите ни. Искаме да изградим здрава връзката с родното.
Постоянно говорите за родното и за родината.
Да, така е. Не е случаен фактът, че думите РОД, РОДИТЕЛ, РАЖДАНЕ, РОДИНА, НАРОД имат общ корен. Те са сРОДни думи. Българският език е много богат и интересен. Много често, зад думите, които използваме в речта си, се крие много по-дълбок смисъл. Това също не е случайно.
На какво учите децата?
В нашето училище предлагаме изучаване на Български език и Литература, История и География на България, Народни танци. С изброяването на тези предмети далеч не свършва нашата работа. За съжаление, няма добре адаптирани учебници за българи в чужбина. Този проблем е много голям, но се оказва, че не е само наш. Ние членуваме в една организация, която работи в подкрепа на училища като нашето на територията на Кеймбридж и околността. Там имаме удоволствието да споделяме и обменяме опит с представители от немското, френското, полското, руското, унгарското и японското училища. Оказа се, че всички ние имаме сходни проблеми като липсата на подходящи учебници и пособия, отговарящи на нуждите на децата.
Това и ни амбицира с останалите учителки да започнем разработване на по-достъпни уроци, като се стремим да има и логическа връзка между отделните предмети. Какво имам предвид, не можем да преподаваме стихотворението „Аз съм българче“ на Иван Вазов ако не сме запознали децата предварително с времето, когато е написано, какво се е случвало с хората тогава и с България.
Те просто ще бъдат ‚изгубени в превода‘ и във времето. Друго много важно нещо е децата да са запознати и с нашия културен календар, с празниците ни. Винаги се стремим да им разкажем и да им предадем нашите познания относно обредната ни система, да знаят как празнуваме Бъдни вечер,Коледа, Великден, Цветница и др. Не случайно и организираме тържества за по-големите български празници. Опитваме се да привлечем общността като цяло, а не само учениците и родителите им. Трябва заедно да им предадем усещането за България.
С какви проблеми се срещате в училище?
Срещаме проблеми от различен характер. Най-основният е въпросът за асимилацията и нейното пагубно влияние върху нашето общество и най-вече върху нашите деца. Няма едно българско дете, което в чужда среда на отглеждане, да не е подложено на асимилация. Харесва ли ни или не, одобряваме или не, доброволно или не, то е факт, който трябва да осъзнаем час по-скоро.
Няма лошо в това да се знае друг език или да се познава друга култура, но щом има реална опасност да се загуби собственият, то това автоматично алармира за една голяма опасност, а именно – загубата на идентичност.
Какво представлява идентичността? За мен това е така характерното чувство за принадлежност към дадено място и общност, което изпълва човешката личност. Човек без идентичност е един лутащ се човек, който трудно намира мястото си. Да, децата се приспособяват много бързо и се адаптират към чуждата среда, която започват да припознават като своя, но въпреки това, нещо в тях остава празно, недоопознато.
Тук идва и нашата роля и под наша, имам предвид на учителите и родителите.
Защото ние трябва да работим заедно за бъдещето на децата ни, за това те да имат възможност да опознаят себе си по-добре и мястото, откъдето идва родът им.
Разпознават ли българските герои, като Левски, Ботев, Вазов?
Повечето от децата разпознават образа на Левски и дори знаят истории, свързани с него, но до там. За съжаление, това е често срещан проблем. Разбирам много добре родителите и това колко са заети, но всички ние трябва да осъзнаем, че образованието на децата ни е тристранен процес – учител-ученик-родител. Ние трябва да работим заедно, за да запазим езика и културата си. Трябва да се замислим за условията, в които са живели и учили нашите пра-баби и дядовци. Да върнем лентата назад с някой и друг век. Какво откриваме – пак чужда среда на живеене(Османската империя), чужд език в училище(българо-гръцките, а по-късно руски училища), дори и различна вяра. Нашите предци са осъзнавали асимилационната опасност, надвиснала над целия народ. Знаели са, че единственият начин да противостоят е образованието. Не е случаен и фактът, че след еволюцията, която претърпява училището от килийно в класно, започва и създаването на освободителни движения през Възраждането и не много по-късно и самото Освобождение е факт. Затова и Любен Каравелов казва „Без свобода няма образование, а без образование – свобода“. Та, мисля си, как тогава думи като Отечество, Родина са означавали толкова много, а днес са някак си неразбираеми?
Какво смятате е променило отношението ни към тези думи – Отечество и Родина?
Отношението ни към образованието и нашата ценностна система. Как преди няколко века, за хората е било въпрос на чест да имат училище в тяхното населено място, като присъствието в него не е било задължително и въпреки това всички са ходили? Днес, учителят ако е по-буден и истинското му желание е да предаде езика и културата на младите българи, трябва да приготви първия си урок на тема „Защо трябва да уча в българско училище, защо трябва да знам език, който никой освен родителите ми не говорят?“. Трябва мотивация и създаване на чувство за гордост да принадлежиш към общността. Това в миналото не е било въобще под въпрос. Имало е две места където децата са можели да научат кое е ценно и стойностно за тях като хора, като българи. Едното от тях е било училището.
С просветната си и книжовна дейност, хората са целели да създадат българи, годни да се съпротивляват твърдо срещу асимилаторските домогвания на поробителя и на гръцките училища по нашите земи, които да са готови да се жертват за своята вяра и народност. Именно това ги е мотивирало да имат училища и да държат на образованието на народа или както е казал Николай Хайтов: „Каквото се посее в съзнанието на децата и младите като светоусещане, национално самочувствие, отношение към останалите народи и пречее, това ще се жъне в бъдещето на политическата нива“. Той също е казал: „Обичта към родината – от всички национални идеали този е най-старият и най-провереният. Народът без него не е народ, а сбирщина, която очаква своето заколение“.
Второто място е семейството. Семейството като съхраняваща родовата памет единица. Това са двете места, където младите са можели да научат кое е важно и ценно, защото тогвава са имали часове, в които са ги учили на морал и родинознание(предмет преименуван и многократно променян днес).
Правите паралел между опасността от асимилация, съществувала пред нас като народ преди и днес. Как смятате, че можем да се справим с този проблем днес?
Именно днес трябва да се замислим дълбоко за ефекта от лишаването на децата ни от българско училище зад граница. Последствията от това са необратими. Асимилацията, за която говорим е много страшна. Народ, който не познава собствения си език, култура и обичаи е обречен на изчезване. Нашите прадеди са го съзнавали много добре. Неслучайно са отделяли такова значение на училището. Разликата между тогава и днес не е толкова голяма. Трябва да помислим за всички трудности и жертви, които те са срещали, за да можем днес да сме тези, които сме, да сме народ, а не вече претопено минало. Това, което те са съхранили и отвоювали на най-висока цена, днес ние не го ли предаваме поради немарливост и липса на интерес?!? Време няма! Всичко се случва по стария „сценарии“, но с много по-бърза скорост.
Какви са бъдещите планове на училището?
С колегите работим по три нови проекта, свързани с училището, но предпочитам да разкажа нещо повече за тях есента. Това, което бих могла да споделя сега е,че в момента сме на етап търсене нова зала за дейността ни. Досегашната не ни е достатъчна. Мечтаем да имаме само наше си местенце, където да можем да подредим класните стаи, да добавим нови дейности и най-много, за да създадем така мечтаното читалище. Имаме готовност, при намиране на такова помещение, да реагираме за месец-два до отварянето му. Целта на това читалище ще е приобщаването не само на учениците, а и на цялата българска общност в околността.
Nina Borisova основател на Българско неделно училище “Свети Иван Рилски”
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
