През 1958 година в София започва строителството на жилищен комплекс „Западен парк“.
Комплексът е замислен като райско кътче в околностите на София, потънало в зеленината на едноименния парк.
Завършен е през 1965 г., а заедно със строителството му се облагородява и парка.
Само на двеста метра от входа на Западния парк навътре в квартала през 60-те се изгражда живописно езерце. Над него на площ от близо 3000 кв.м. снага е издигал прочутият ресторантски комплекс „Лебедово езеро“.
Той е включвал ресторант, кафе-сладкарница и бар. Терасата му е надвисвала над изкуственото езеро, в което са плували лодки и водни колелета.
По-възрастните жители на квартала още помнят и двойката лебеди, отглеждана от общината за атракция на посетителите.
Парк „Лебеда“ се превръща в притегателно място за културния отдих на трудещите и най-вече за техните деца, а славата на ресторантския комплекс се разнасяла из цяла София.
В началото на 90-те едно от култовите места за софиянци престава да съществува. Ресторантът е затворен, а водоемът – пресушен. Дървета и храсти пускат корени в процепите на бетонното му дъно. Остават само полянките и асфалтовите алеи около тях. Зелено-синият оазис изпява своята лебедова песен.
В средата на новото хилядолетие алеите съвсем са доразбити от тежки верижни машини, а останките от ресторанта са опасани с ограда, зад която започва да кипи мащабно строителство. Оказва се, че целият комплекс е приватизиран от Българската божия църква, която се заема да строи там свой религиозен център.
Десет години по-късно някоя холивудска продукция може да използва замразеният строеж и пресъхналото и обрасло с растителност езеро за декор за филм на ужасите.
Преди 2-3 години Столичната община се заема да облагороди парка и донякъде нещата се случват, но уви не и за „Лебеда“.
И все пак жителите на квартала продължават да се надяват, че дори и ресторанта повече да не отвори врати, то поне езерото ще се напълни, и в него отново ще заплуват водните колела и лодките, а прелестните птици пак ще пеят своята лебедова песен.
„Лебедово езеро“ някога и днес / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.