Спомен за закритата живописна ЖП-линия от Горна Оряховица до Елена

Спомен за закритата живописна ЖП-линия от Горна Оряховица до Елена
Години откакто е закрита жп-линията от Горна Оряховица до Елена, изтърбушената гара във възрожденското градче бе превърната в руини и е гротеска гледка

Имотът представлява жалка картинка, негодуват местните. Покривът точно над табелата „гара Елена“ е пропаднал, прозорците на чакалнята са разбити, а между релсите са изникнали дървета.

Доскоро жп линията в балканския район се охраняваше от общините Елена и Златарица. Днес част от железният път е нарязан и откраднат.

С постановление на Министерски съвет от 2003 г. железопътната линия Горна Оряховица – Елена е закрита като нерентабилна.

С това окончателно се сложи край на идеята на няколко кмета от региона да се развият като туристическа атракция разходките с влак до възрожденска Елена.

Да дадат рамо на проекта обещаваха няколко транспортни министри от правителството на Симеон Сакскобурготски и на тройната коалиция, но в крайна сметка на гарата бе турен кръст.

Със заповед на кмета на общината инж. Дилян Млъзев от 6 юни 2013 година тя е разделена на три нови урегулирани поземлени имота – един за жп гара и два за движение и транспорт, които включват прилежащия релсов път.

Ще искаме от държавата да получим безвъзмездно собствеността върху гарата, за да развиваме имота. Мястото е много атрактивно и притежавайки собствеността, ще търсим използване на предназначението й, коментира кметът.

Той многократно е водил разговори с транспортните министри от предишните правителства за имота, който е публична държавна собственост и е част от активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“.

Според местните жители с малко усилия и средства по Оперативна програма „Транспорт“ железопътната линия Горна Оряховица – Елена може да се възстанови, но право да кандидатства по програмата има само държавата.

Loading...

По света правят нови железници, а ние не можем даже да ги съхраним, коментират еленчани. / Десант

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.