Ще плачем за соца, ама няма да се върне. Защото като свърши соцът, свършва и мисленето. И в мозъците идват “ментетета” и властва глупостта…
Имало при социализма опашки?
Имаше, няма да се правим на луди. Понякога имаше опашки. Никоя система не е идеална. Навсякъде има опашки. И в САЩ има – за купони за храна за бедните. Има и налудничави нахлувания в магазини на “черен петък”. Опашките човечеството още не ги е преборило.
Но за какво бяха тия опашки при социализма?
За КАЧЕСТВЕНИ СТОКИ. Т.е. за нещо, което има стойност.
Като се наредиш за хляб, накрая получаваш хляб – 1 кг. за 40 ст., произведен от първокласна хлебна пшеница.
Сега не се редиш – взимаш същия по обем хляб, но тежи 400 гр. Вътре – химия и фуражна пшеница. И набухватели. И плащащ 1,20.
Цената е седморна, спрямо масата.
Отиваш при соца в супермаркета и си купуваш кисело мляко. Ако сглупиш да не го прибереш в хладилника, до вечерта е прокиснало. От тогава ни е този навик – бързай да прибереш млякото.
Сега и цяла седмица да стои навън, та дори отворено – нищо му няма.
Значи тогава купуваш МЛЯКО, а сега купуваш нещо друго – ПЛАСТМАСА.
Апропо, ако си подквасите само домашно кисело мляко, и го оставите на вън, отново ще прокисне за 1 ден. Защото е ИСТИНСКО.
Сега ни продават МЕНТЕТА.
Ами саламите – те бяха от месо. Оная реклама “кренвирши от месо” препраща към социализма.
Сега – суха кръв, карантия, 20-годишни ирландски замразени запаси, соя и химия.
Като е пълен магазинът днес, какво точно купуваме от там?
Нека да идем на колите. Чакаш при соца 10 години за НОВА кола. Да, чакаш, накрая я получаваш НОВА за 5000 лв.
Сега колко се чака за НОВА кола? Цял живот. 90% от народа изобщо никога не вижда НОВА кола. Всички карат 10 годишни таралясници. Къде са НОВИТЕ коли, искам евтино да си купя? Искам да чакам 10 години, но накрая да ми дадат НОВА кола за 5 бона! Искаш, ама няма…
Ами жилищата?
Тристаен апартамент струваше 12 хиляди лева. Вярно, че се чакаше и имаше списъци. Ама това е цената – накрая поне купуваш.
Сега – същият струва 140 хиляди лева. Никога няма да си го купиш. Или ще го купиш, ама с вноска цял живот по 800 лв. месечно. Роб.
И при соца имаше кредити за жилища. Ама вноската беше 30 лв. месечно 🙂
Истината, дами и господа, е проста – преди имахме опашки, но за КАЧЕСТВЕНИ СТОКИ. Сега такива стоки изобщо не съществуват. Сега имаме изобилие от МЕНТЕТА.
Това е капитализмът – едно огромно менте. Система, в която стремежът към печалба смачква всичко друго. Единствената цел е да направиш оборот, да се превъртят парите, и новата порция пари да е по-голяма от вложената. Няма значение какво е стоката – важно е парите да се превъртят.
При капитализма няма мисъл за ползата от продукта. Има мисъл само как да се излъже клиентът, и той да го купи. Символът на капитализма са смартфоните на Епъл, продавани точно 10 пъти по-скъпо от същите смартфони, без марката Епъл. Така е във всичко.
Капитализмът е една голяма лъжа. Всеки лъже всекиго, а крайният резултат е, че всички са излагани, докато си мислят, че имат стоки, услуги и стандарт.
Какъв стандарт? В “мизерния” соц всеки ходеше по 14 дни на почивка с пълно ядене за 30-40 лв. Цялото семейство. Сега някой рядко изобщо ходи за 14 дни. Ходим за максимум 9 дни – като взимаме 5 отпуска и гласим “2 съботи и 2 недели”. И за това плащаме минимум 2 бона.
Водата в морето е същата, ама кюфтетата вече са пластмасови.
Стандарт.
Стандарт е каквото имаш, да е качествено. Стандарт от ментета, е менте-стандарт…
Ще плачем за соца, ама няма да се върне. Защото като свърши соцът, свършва и мисленето. И в мозъците идват “ментетета” и властва глупостта.
Няма да се върне, остава само в учебниците по история. Всъщност, може и там да не остане. Злобата и глупостта дори от там ще го изтрият…
Може би ще остане във фолклора – в легендите на хората…
Добри Божилов, писател,-автор на “Задругата“
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
