Един убийствен анализ: Вече сме колониална държава. Без обща цел и без обща воля!

Политиците ни са обикновени бакали, по култура, по манталитет, по стремежи, по размах – дребни шмекери, никакъв идеализъм, никакво чувство за историческа мисия. Не е нужно да си Ванга, за да предвидиш докъде можеха да ни доведат такива хора.

Във връзка с коментара ми от днес „Държавата се разпада“, чух много упреци, че чак сега съм „провидяла“ този разпад.

Отговорът ми е това интервю със Стефан Цанев от 2012 година, откъс от което публикува сайтът epicenter.bg

От тогава досега нищо не се е променило в държавата ни.
И поетът не е променил позицията си. Болезнените истини и пророчества, които тогава изрече, днес са жестока реалност.

Но нито политиците чуха какво им казва поетът, нито народът осмисли към каква пропаст вървим. Никой с нищо не реагира.
И вече сме в пропастта…

– Какво става с народа ни, г-н Цанев? Притиснат от скачащи цени, облъчван от самодоволни министри, които непрекъснато отчитат успехи, народът мълчи – няма бунт, няма протест. Защо?
– Преди 15 века френският хронист Магнус Феликс Енодий пише: „Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът.” От тази чудна характеристика май не е останало нищо. Днес нашият народ няма самочувствието, че може да постигне всичко, което пожелае, че може сам да управлява съдбата си. Днес девизът му е: от мен не зависи нищо. Народът ни е в аморфно състояние – без обща цел, без обща воля. Затова всеки може да го яха и да го управлява, както си ще, той търпи. Докато някой ден…

– През 1995-та ми казахте: „Ние се самоизмамихме, омърсихме всичко, това безогледно забогатяване, това срастване на престъпния свят с държавата докъде ще стигне? От това, което избираме сега, няма да се отървем поне 30 години.“ Чудя се как тогава сте видял толкова далеч в бъдещето? Кои бяха признаците за това?
– Тогава имах нещастието да съм близо до управляващите, да ги наблюдавам от педя разстояние. И колкото по-дълго ги наблюдавах, толкова по-отчаяно откривах, че повечето от тях са обикновени бакали, по култура, по манталитет, по стремежи, по размах – дребни шмекери, никакъв идеализъм, никакво чувство за историческа мисия. Не е нужно да си Ванга, за да предвидиш докъде можеха да ни доведат такива хора.
Държавниците трябва много да внимават с ласкателите. Каже ли ти някой, че си велик, че си гений, започне ли да те хвали, че разбираш от всичко, че само ти можеш да оправиш всичко – гони го веднага, махай го далече от себе си, той ти копае гроба!

– Но има и самоласкатели, има такива политици, които сами си се харесват, сами си се хвалят,.
– Да, някои не чакат да ги ласкаят – сами се хвалят. Колкото по-глупав е човек, толкова за по-умен се мисли. Нищо не отблъсква така народа, както самохвалството. Много пъти съм давал за пример Чърчил, който, поемайки управлението на Великобритания по време на Втората световна война, се обръща към народа с думите: „Нищо друго не мога да ви обещая, освен кръв и сълзи”. Едва ли народът на Великобритания щеше да застане зад него така, ако беше извикал: „Гарантирам ви пълна победа!” Не, нашите са от гений по-гений, от юнак по-юнак, хвалят се, перчат се, бият се по гърдите, превърнаха ги в тъпани и понеже от хвалби файда няма – все другите са им виновни, все тези преди тях, на тези преди тях пък са виновни онези преди тях и т. н. Накрая виновен за всичко ще излезе хан Аспарух – че е основал тази държава.

– Защо се въртим в този омагьосан кръг и не можем да излезем от него?
– Ние не се въртим в кръг, не тъпчем на едно място, ние вървим назад, ние обедняваме с всяка изминала година, с всеки изминал ден. Проблемът не е само в правителствата, не ни е виновна само световната криза – зад мъглата на кризата ние не виждаме истинската причина. Парите изчезват от държавата ни като от съдран чувал. Богатите наши хора, а и чуждите инвеститори, използват евтината ни работна ръка, оглозгват ресурсите ни, доколкото ги имаме, и вместо да инвестират в България спечелените в България пари, вместо да обновяват и развиват българската икономика, те изнасят капиталите си в западните държави, там се изнасят и да живеят богатите ни хора. Чуждите банки, а те у нас почти всичките са чужди, изсмукват държавата ни допълнително – печалбите им от кредитните лихви изтичат в съответните банки-майки: в Германия, в Австрия, в Италия, в Русия и т.н. Може би греша – попитайте шефовете на Булбанк и на ДСК: каква е печалбата им за годините след като продадохме тези банки и къде са отишли тези печалби? Ако благоволят да ви отговорят, обществото ще бъде потресено.

– Но нали влизането ни в ЕС ни предостави възможността за свободно движение на хора и капитали. Защо тези, които имат възможност, да не се възползват?
– Свободно движение на капиталите – да, но при нас те се движат предимно в една посока: отвътре навън. Свободен пазар – да, но при свободния пазар печели силната икономика, а слабата, неконкурентно способната – губи. Ние губим. Ние сме фактически в статут на колониална държава, все по-обедняваща, а народът ни се превръща в обслужващ персонал, в келнерите и проститутките на Европа. Не излезем ли решително, радикално от това положение – нито Господ, нито подаянията на Европа ще ни помогнат.

– Имате ли усещането, че сме стигнали дъното – не само на икономическата криза, но в кризата на моралните устои и ценности? И какво следва оттук нататък?
– Аз съм лошо осведомен, но може би Вие ще можете да изредите, за да зарадваме читателите, какви нови заводи, какви нови фабрики, какви нови предприятия сме открили през изминалите, да речем, десет години, които ще произвеждат нещо, с което ще можем да търгуваме, да конкурираме другите държави? Повече от ясно е, че от земеделие и тежка промишленост няма да забогатеем – земеделието иска субсидии, за индустрията трябват суровини, които ние нямаме. Спасението е във високите технологии – там трябва преди всичко ум, а казват, че уж не сме били глупави. Вижте какво правят китайците, тайландците – завладяха света със своята електроника, компютри, телевизори и пр.

– Как да се сравняваме с тези велики държави?
– А Финландия, а мъничката Естония – тази „най-електронна” държава, родината на Skype, където, четох, децата щели вече да учат програмиране от първи клас? А у нас? Е, да, и ние имаме учени, и те изобретяват, но бягат от България, само в САЩ работят над 400 наши учени – изтичат мозъците ни!

Попитали тайландците: при вас няма ли изтичане на мозъци? Не, отвърнали те, защото ние плащаме на учените си два пъти повече, отколкото им плащат в САЩ. А ние? 350-400 лева е заплатата на младите учени в БАН и чакаме епохални открития, и чакаме да останат тук?! Да не разбираш каква е ползата от изкуството – разбирам, за това е нужно мислене от по-друг порядък, но нe трябва да си мъдрец, за да проумееш необходимостта от наука през ХХІ век.

Каквото е положението на неграмотния циганин в съвременното общество, точно такова е и положението на държавата без наука през ХХІ век. 37% от техническите патенти в света принадлежат на Германия, а ние нямаме патент дори за киселото мляко. И се чудим – защо Германия е на първо място, а ние сме на последно. Нашите държавници наистина мислят като бакали, дребни сметкаджии, не мислят в перспектива, няма риск, няма размах, няма полет в начинанията им. Ние сме изостанали с 50 години от европейските народи и ако продължаваме да се развиваме с тези темпове – векове ще се влачим на опашката.

– Кой спечели от Прехода, г-н Цанев? И какво се случи, та повече от половината българи тънат в мизерия (вече са 2/3).
– Това не бе никакъв Преход, това беше време за разграбване на общонародната собственост, създадена при социализма. Как беше създадена тази собственост и каква беше – е друг въпрос, но тя съществуваше и по всички морални и юридически норми принадлежеше на всички, на народа. А какво стана? Всички правителства след 1989 година се занимаваха с едно и също нещо – нямаше идеологии, нямаше политически платформи, нямаше икономически програми, нямаше различия – целта на всички бе една: техни хора да завладеят, да заграбят колкото може повече държавна собственост. Наричаха я държавна за маскировка, да не би народът да се сети, че ограбват неговата собственост. Е, народът не се сети – и сега 600 души притежават колкото останалите 7 милиона и половина, колкото целия народ.

А не сте ли си задавали въпроса: къде бяха, какво правеха през това време комунистите? Защо никой от тях не оказа съпротива срещу унищожаването на строя им, нали щяха да защитават идеалите си до смърт? Нямаше бунтове, нямаше драми, нямаше трагедии, никой не се самоуби – дори за фарс не става.

– Вашето обяснение?
– Оказа се, че никой от тях не е вярвал в тези идеали, в името на които избиха милиони. Напротив – комунистите първи се юрнаха да стават капиталисти. Що за цинизъм? Този цинизъм прерасна в наглост, в бруталност, в диващина, в бандитизъм, всичките онези СИК-ове, ВИС-ове, барети, борци и мутри са техни, те заразиха с цинизма си цялото общество, мафията в българската държава е уродливата рожба на този безпрецедентен исторически цинизъм. Няма идеали, няма нищо свято – и комунистите първи започнаха да разграбват социалистическата собственост, може би защото си я смятаха за своя.

– Смятате ли, че има някаква негласна договорка на политическите елити от различни партии да се пазят един друг, да не си търсят отговорност за злоупотребите и грешките – сините не потърсиха сметка на червените, червените се прегърнаха с царя, Борисов само говори срещу тройната коалиция, но осъден министър няма… и това е една от големите тайни на прехода?
– Последният, който види, че няма повече нищо за опоскване в държавата, може би ще се направи на борец за правдата…

– С тоталното сриване на доверието към политиците рухна доверието и към демокрацията. Съзирате ли някаква опасност в това?
– Навремето казвали на Левски: „Дяконе, сигурно е хубаво нещо да си свободен човек, но свободата не се яде”, днес ние сме на път да кажем: демокрацията не се яде – за какво ни е?

– Намирате ли днес сходство с годините на тоталитаризма? Смятате ли, че това е нормално, закономерно и защо?
– Сега пиша една кървава комедия за Калигула, занимава ме там именно този въпрос: защо народите са склонни да приемат доброволно единовластието, диктатурата, защо я предпочитат пред демокрацията? Убиват Юлий Цезар, за да възстановят републиката – народът погва убийците му и обожествява Цезар! В случая ме интересува не насилствената диктатура, а диктатурата, налагана с демократични средства от хора със силна харизма, от любимци на народа, дето се вика – народът сам си кове оковите. Не случайно в древна Гърция прославените са били осъждани на самоизгнание, защото са били опасни за демокрацията. Изглежда, че нагонът към единовластие е закодиран в гените на човека на ниско, на биологично, на животинско ниво: стадото, глутницата, племето, ордата да имат водач, да го следват, да му се подчиняват. Стремежът към демокрация е интелектуална идея.

– А не нещо първично, така ли?
– Да, демокрацията е „измислена”, единовластието е „естествено”, затова е и предпочитано. Освен това, ние, родените, раслите и възпитавани по времето на тоталитаризма, сме всмукали в себе си този манталитет – един да управлява, другите да му се подчиняват и да го величаят. Ако не можем да видим себе си – вижте какво става в Русия. Този мрачен гений Макиавели е изрекъл преди 500 години една мисъл, която покой не трябва да ни дава: „Народ, привикнал да живее под властта на владетел, и благодарение на случая станал свободен, трудно може да запази свободата си.” Надеждата ни сега е кормилото на държавата да се поеме от хора, родени на свобода, незаразени с робство.

– Къде сбърка светът, че днес е обхванат от такава криза?
– От Протагор, който обявява човека за мярка на всички неща, и Сократ, който твърди, че смисълът на живота е усъвършенстването на човешкия дух – до средата на ХIХ век средно интелигентният човек е бил на равнището на тогавашната наука и техника и това е създавало в него чувство за хармония в света, нещо повече – раждало е самочувствие за хегемония на човека. Още в началото на ХХ век човечеството тръгна по погрешен път: вместо да усъвършенства себе си, започна да усъвършенства техниката. Човекът престана да бъде мярка на всички неща, превърна се в придатък на техниката, в неин роб, а техниката няма съвест, нито морал, робът й – също. Съвременната криза не е резултат на обективни икономически закономерности, а на финансови спекулации, извършени от хора, за които съвестта е фикция, моралът – отживелица.

– В момента социалното неравенство е крещящо и става все по-жестоко. Сякаш духът на увълчването е излязъл от бутилката. Това какво ще роди?
– Комунизъм.

– Зейва все по-голяма пропаст между елит и народ. Защо страхът отново е изпълзял?
– Страхът за стомаха е по-голям от страха за главата.

– В кой от днешните политици вярвате? / epicenter.bg