Напоследък сякаш е модерно да се плюе социализмът и да се изтъкват неговите негативи.
Аз съм израснала и учила по онова време, точно завършвах висше образование, когато станаха промените. Така че спомените ми са много ясни и не са от препредаване от уста на уста.
Опашки и спиране на тока имаше, да, но това бе точно преди промените. Тогава имахме купони и си спомням, че като студентка в София се знаеше, че днес ще пускат яйца в магазин на ул. „Иван Асен“, утре ще пускат тоалетна хартия в РУМ-а и т.н.
Студентските ми години минаха изключително хубаво и спокойно. Живяла съм в общежитие, където имаше ред и дисциплина, вследствие на което цареше спокойствие. Живели сме задружно и безпроблемно. Няма да правя сравнение със сегашните студенти!
Животът ми като дете е бил прекрасен. Живея в малък град, който сега върви към упадък, а е бил околийски център и град с история и дух. Беше пълно с хора, работеха фабрики и заводи и магазините бяха пълни със стока. Храната беше истинска!
Да, имало е прослойка от семейства на партийни величия, които са се ползвали с привилегии, но те бяха много по-малко в сравнение със сегашните „величия“! Да не говорим, че в такива малки населени места тези хора не са имали и кой знае какви привилегии.
Ходело се е на почивки – така беше. Вярно, не е било в луксозни хотели (то тогава нямаше и чак толкова луксозни хотели), но е било в приветливи почивни бази, пионерски лагери и пр.
Така се живееше тогава – простичко, семпло, но безгрижно, весело и щастливо.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
