Педя човек – лакът брада все още кънти в съзнанието на порасналите „малчугани”
Педя човек-лакът брада беше емблема на БНТ през 80-те години, с които се приспиваха децата. Гласът на малкото човече с дълга бяла брада, което разказва интересни приказки от народния фолклор, е на актрисата Славка Рачева.
С това предаване се свързва името и на топ говорителя по това време Никола Филипов.Не само с куклата Педя човек-лакът брада свързваме артистката Славка Рачева.
И днес тя продължава да се среща с малчуганите по детските градини и да участва в предавания на живо по телевизията.Актрисата споделя, че най-хубавото, на което я е научила куклата Педя човек-лакът брада е, че децата обичат приказките.Но те най-много харесват играта си със своите кукли и изобщо с любимите си герои.Славка Рачева съветва хората, които са като нея пенсионери да не се затварят вкъщи, а да правят, каквото обичат.
А то е да работят, каквото искат, да пътуват, да се веселят, да правят любими неща, а не само да са придатък на децата си.
В свободното си време актрисата обича да чете, да се наслаждава на красивата музика, автентичния фолклор и народната музика.Въпреки че мисли, че най-лошото, което може да се случи на хората е причинено от човек, вярва в доброто и положителното.
Педя човек-лакът брада завинаги е останала в сърцето й, а и децата, които са я слушали, днес на солидна възраст, също ще го помнят.Телевизионният говорител Никола Филипов също е „болезнено” свързан с приказния герой Педя човек- лакът брада. С него е приспивал 40-50 годишните българи.
Вече е на 85, разведен, с двама сина и две внучки.Последното му излизане на ефир е през 1990 г. Живее в панелката си в квартал „Дружба” и е болезнено пристрастен към книгите и музиката. След 32 години на екран Никола Филипов признава, че за него телевизията си остава божество.Животът му продължава да е красив.
От нищо не се е лишавал, видял е много неща, но куклата Педя човек-лакът брада ще помни винаги, категоричен е телевизионния гуру. / bgspomen.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
