В момента Канада е най-модерната дестинация за миграция от страна на българите. Към северноамериканската държава изтичат най-много българи като процент от мигриращите.
Това заяви пред Би Ти Ви председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев.
По думите му Канада разполага с огромна незаселена територия и има много добра политика спрямо мигрантите. Социалната ѝ политика също била на високо ниво и това привличало българите.
Тази година канадските визи за български граждани ще отпаднат. Това ще се случи на два етапа, като от 1 май без визи вече пътуват хората, които притежават виза на САЩ или през последните 10 г. са посещавали Канада с валидна виза. От тях обаче ще се изисква да си осигурят електронно разрешение за влизане. От 1 декември 2017 г. отпадат ограниченията за всички останали българи.
Харалампиев изчисли, че извън пределите на България за постоянно или за около 5-6 месеца в годината живеят около 9 млн. българи. Най-голяма е групата в САЩ, където по официални данни живеят около 300 хил. души, но според него те са много повече. Най-компактната общност е в района на Чикаго – там неофициално живеят 200 хил. българи. Големи български общности има и в Лос Анджелис и Ню Йорк.
В рамките на Европейския съюз живеят общо около 1 млн. българи. Най-много са те в Германия – 220 хил. по официални данни. Харалампиев уточни, че реално са 370 хил. души. Във Великобритания пък официално живеят около 170 хил. българи, а реално – около 300 хил. души. В Испания също има компактно българско население, което се изчислява на около 200 хил. души.
Украйна е сред историческите области, населени с българи. Има много българи от смесен брак и част от тях не се самоопределят като българи. Голяма група има в Бесарабския регион.
“Доста мигранти се завърнаха в България през последните години заради кризата в някои държави от Европа, но и много нови заминаха, за да учат в чужбина. В момента има над 30 хил. български студенти в страните от Европейския съюз”, уточни Харалампиев.
Източник: Дневник
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
