В България се живее по-добре, отколкото в Гърция

В България се живее по-добре, отколкото в Гърция

Миграцията на гръцки фирми към България е явление, добре познато от последните години.

Но от един репортаж на гръцката телевизия SKY става ясно и друго: че гръцки граждани вече проявяват интерес и към придобиването на българско гражданство. Подробности за това разказват гръцката журналистка Зое Кацаянаки и с българския адвокат Борис Харизанов.

Все повече гърци приемат българско гражданство или обмислят такъв ход, се казва в репортажа на гръцката телевизия SKY. Според авторите, основните им мотиви са по-ниските данъци и по-високото заплащане в България.

Редакторката на репортажа Зое Кацаянаки разказва, че след като хиляди гръцки компании през последните години са отворили дъщерни фирми или са се регистрирали в България, журналистите напоследък констатират сходна тенденция и при самите гърци. Екипът на телевизия SKY изброява 14 такива случая само в последно време, а в момента над 200 гръцки граждани чакат за българско гражданство.

За Гърция не е никак добре, че нейните граждани заедно с фирмите и капиталите си се изтеглят към България, казва в тази връзка Кацаянаки и добавя: „От 7 години сме в икономическа криза. През това време 12 хил. гръцки фирми се преместиха в България. Тази тенденция определено вреди на икономиката ни”.

„В Гърция оцеляването е трудна работа“

На въпрос как оценява стандарта и качеството на живот в Южна България в сравнение със Северна Гърция журналистиката казва: „Разбира се, че в България стандартът на живот е по-висок. Гърците, които работят там, получават повече, защото в Гърция данъците са 50%, а в България – само 10%”.

А дали хората в Гърция се ядосват на онези свои сънародници, които търсят по-добър живот отвъд границата? „Те се гневят заради ситуацията в самата Гърция, но не се ядосват на онези, които напускат. Защото е логично: нали човек трябва да оцелява? А в Гърция оцеляването е трудна работа”, обяснява Кацаянаки.

Българският адвокат Борис Харизанов работи именно с гръцки фирми, регистрирани в България. Според него „приливната вълна”, която наблюдаваме в момента, е лесно обяснима. „Защото бизнес-климатът в Гърция не е добър. Там сякаш държавата е срещу бизнеса. И дали ще е предприемач или просто човек, който иска да пребивава на територията на страната, включително и пенсионерите – за тях в България е изгодно, защото с една гръцка пенсия в нашата страна може да се живее доста доволно.”

Харизанов има адвокатски кантори в София и в Петрич и счетоводна къща в Петрич. Той работи главно с малки гръцки фирми – в сферата на услугите, на IT-технологиите, търговията и транспорта. Харизанов и неговите колеги помагат на гръцките предприемачи да се ориентират в България и да се нагодят към бизнес-правилата в страната.

„От гледна точка на сигурността: да, те се чувстват сигурни тук, защото българският законодател ясно е разписал техните права и задължения в страната. И гръцкият предприемач много добре знае какво точно би платил като данъци в следващата година или в по-близък период. Точно тази сигурност им липсва в Гърция”, обяснява Харизанов.

България извлича ползи

А каква е ползата за българската хазна от присъствието на гръцки фирми в страната? „От нашите фирми има постъпления в размер на милиони, които се изразяват не само в плащане на осигуровките – здравни или пенсионни, а също така и от ДОД и от разпределението на дивидента, където също има облагане с 5%”, посочва адвокатът.

Loading...

Според журналистите от SKY редом с гръцките фирми към България се насочват главно 3 групи гръцки граждани: пенсионери, служители и студенти. Много млади гърци искат да следват в България и след дипломирането си да останат в страната – защото смятат, че там ще имат по-добри шансове за професионална реализация, се казва още в репортажа на телевизията. / Deutsche Welle и novini.london

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.