Често се питам: Оценяваме ли достатъчно достойнствата и качествата на родината ни? Тачим ли наистина всичко българско и родно?
Ако трябва да бъда честен, България не е голяма по територия, това го осъзнаваме още някъде между пети и шести клас в училище, когато преподавателят ни по география разпъне на дъската картата на света.
Тогава може би за първи път си даваме сметка за две неща: първо, че държавата ни все пак има граници и не е необятна, както в детските ни представи. И второ, че в сравнение с други страни, територията ѝ не заема онова огромно място на картата, което ни се иска.
Но въпреки своята площ България разполага с толкова съкровища, че трудно ще намериш друга земя тъй малка, но толкова богата.
Днес все повече българи предпочитат да прекарат свободните си дни далеч от родината ни. Италия, Гърция, Франция и Испания са само част от дестинациите, които нашенци предпочитат и са готови да платят немалка сума за престоя си там, вместо да опознаят пълноценно това, което Отечеството ни предлага.
Ако все пак българинът не може да си позволи изтънчена екскурзия до коя да е екзотична държава, (от която ще види единствено хотела, някое друго кафене и ще установи, че най-много му допада нощния бар) и обстоятелствата го принудят да остане тук, то той ще се спре на комерсиалните варианти.
Зимата ще отскочи до Боровец или Банско да „покара ски“, за което любезно ще ни осведоми с някое селфи, а лятото ще се препича на Слънчев бряг, където със зъби и нокти ще се бори с някой чужденец за последното останало място я на плажа, я в дискотеката. Останалата част от България не съществува за голям процент от сънародниците ни… Тя остава незаслужено пренебрегната и може би затова децата в училище все още се чудят къде се намират голяма част от забележителностите ни, изправени пред въпросната карта по време на изпитване.
Тъжно, нали? Имайки предвид как чужденците ценят България. Не говоря за евтиния алкохол, споменатата малка Холандия или иначе казано Слънчев бряг със всичките позволени незаконности или качеството на живот на населението ни – то последното не е много и за почит, имайки предвид управляващите, наличието на чалга културата и съществуването на Николета Лозанова и Криско. Говоря за истинските ценности в България – за територии, планини, реки, история, църкви, паметници и сгради… Мои приятели от близки и далечни държави са оставали без дъх изправени пред величието на страната ни, когато сме обикаляли из тази наша малка българска земя.
Защо се получава така, че в крайна сметка чужденци трябва да ни отварят очите за онова, което имаме? Но все пак се радвам, че има хора, които макар и без никаква връзка с България оценяват забравените от нас самите богатства.
Един от последните чуждестранни представители, за който четох, че се прекланя пред онова, което ние сме захвърлили е известният британски фотограф Тимъти Алън. С неговия престой в родината ни ме запозна „Дойче веле“.
Алън е роден през 1971 година в Тонбридж, в южната част на Обединеното кралство. Работил е за Би Би Си, „Индипендънт“ и фотографска агенция „Аксиом“, като е носител на множество награди за документалните филми, които е направил. Животът му е едно голямо приключение. Обиколил е почти целият свят, като странстването му започва още когато е на 22 години, тогава за първи път напуска Кралството и прекарва три години в Индонезия, където открива любовта си към фотографията. Макар да е завършил зоология, той записва да учи задочно фотография, но в крайна сметка прекъсва следването си. Не отчита това за грешка, защото започва работа към „Съндей Телеграф“ от където и стартира кариерата му, която му носи 17 препоръки за Пътуващ фотограф на годината, като през 2013 печели титлата, 2 номинации на британската преса за Фотограф на годината, а филмът му „Човешка планета“ получава наградите БАФТА, Еми и още няколко.
Всъщност това не е първото идване на Алън в родината ни, тук е за втори път, като първата му среща с нашата страна е през 2012 година, когато е посетил Бузлуджа по време на снежна буря в рамките на експедицията си за серията Forget Your Past: „Отдалече тя прилича на изоставена летяща чиния“, коментира Human Planet. Сега, в тази си визита, той не само открива забравените красоти на страната ни, но и тази на хората, който днес оставихме да живеят на произвола на съдбата, заточени в българския Обливион. Става въпрос за възрастните хора, обитаващи онези сякаш невидими малки селца, които са на прага да се изгубят.
„Обожавам българските баби. Те са впечатляващи хора. В България бабата е символ на хубавото, доброто. Същевременно обаче тя олицетворява и края на една епоха. Поколението на онези мили и загрижени български баби е на изчезване. А те са чудесни хора! Странното е, че всички в България обичат бабите, но се отдалечават все повече от тях – отиват или в големия град, или в чужбина. Това е много тъжно”, споделя фотографът.
Преди малко повече от три седмици Алън пристига в България, като през цялото време обикаля планините Огражден и Родопите, където се среща с възрастни хора. Именно те са обект на неговия обектив, който умело хваща реалността в която живеят. Лишени от лукса и удобствата, които всички днес приемаме за даденост, тези достойни за уважение и почит хорица живеят просто, но умеят да се справят съвсем сами със суровите условия на живота, без да чакат улеснения и помощ, тъй като по тези места отдавна няма присъствие на млади жители.
“Харесвам традицията да живееш с това, което сам успееш да направиш. Изключително интересна ми се вижда темата за това как днес модерните хора губят способността да се грижат сами за себе си – било то да си подсигуряват сами отопление или пък да произвеждат хранителни продукти. В българските села, дори в тези, които са близо до София, хората все още правят всичко сами“, изтъква впечатленията си Алън, като споделя надеждите си, че някой ден младите българи ще започнат да се връщат в селата – и въобще в родината си.
Фотографът пристига в България, за да заснеме документален филм, чиято цел е да покаже живота на българите из планинските местности. Той иска да представи по широкия свят как тези хора успяват се борят сами с тежките времена и въпреки всичко да запазят традициите, макар и глобализацията, която постепенно заличава разликите в отделните нации и култури.
Този му проект го среща с различни хора, от които той остава очарован. На Бабин ден британецът празнувал с десет баби, които той определя като чудесни жени, чиято обща възраст била 723 години.
Преди две седмици Алън се запознава с 84-годишната Стоянка, която живее съвсем сама в малкото призрачно (или както би го нарекъл писателя Джон Грийн – хартиено) селце, някъде в планината Огражден. Възрастната жена гостоприемно го кани в скромната си къща, гощава го и дарява част от спомените си, показвайки му снимки от стария семеен албум. На свой ред фотографът я снима – сред полевите условия, които жената нарича свой дом, но с усмивка на лице, въпреки обстоятелствата и белезите на времето, което ѝ е отнело много. (Прекланям се пред нея!)
Жената има само една молба към Алън: “Като показваш снимката ми на някого, обяснявай моля те, че се казвам баба Стоянка“.
И британецът го прави, при това така че целият свят да разбере коя е баба Стоянка. Той споделя фотографията ѝ във Фейсбук, като обяснява коя е жената, как са се запознали и какво е направила тя за него. До този момент снимката е харесана почти 8 000 пъти, споделяна е над 1 000 и има стотици коментари!
Тимъти цени както българските жители, така и самата България.
„България е едно от най-хубавите места в Европа, но все още е твърде малко известна“, казва британският фотограф и добавя, че много негови познати не знаят нищо за България. „Някои дори не знаят коя е столицата на тази страна.“
Но съвсем скоро той ще им покаже повече за нас и страната ни. Той дори планира през лятото отново да посети нашата държава, само че възнамерява вземе и семейството си със себе си.
„Децата ни обичат да играят навън, а България предлага прекрасни възможности“
Планира да обиколят цяла България, защото той си няма любимо място, просто всичко тук му харесва, но и няма нещо, което да не му допада.
“Харесвам природата тук. Харесвам хората, всички са толкова мили. И обожавам баницата! През последните дни в планината май всеки ден ядох баница“, смее се той и добавя, че макар да готвят в свръхобикновени кухни, хората в селата умеят да приготвят чудесни неща.
Благодарен съм на Алън, че през неговите очи отново видях онази България, която обичам и за която говоря с гордост. Надявам се отново да дойде ден, в който няма чужденците да ни обясняват за величията на страната ни, а ние ще печелим възторга им, говорейки за нея! / Стелиян Стоименов, в. България сега
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
