Скъсаната връзка между поколенията ли е това, което унищожава една нация. Един народ оцелява в мъдростта на преданията, в обичайте и фолклорът си, но само когато историческата му памет се предава от уста на уста. Когато всичко се гради на информация от интернет и тя няма мерило за достоверност обаче всичко се разпада в океанът на гледните точки. Легендите се променят и филмите изопачават историческите факти, а гвардията от текстописци по сценарий финансирани от чужбина някак си моделират историческата памет. Баба каза „остана в рекламите“. А някога възпитанието на децата и внуците се крепеше на бабите. Днес децата ни живеят в интернет, а бабите в епохата на спомените си и така колкото по-мобилни ставаме толкова повече се отдалечаваме един от друг.

Мобилните устройства и миграцията не ни правят по-близки, а напротив – загубва се допирът на душите, докосването на аурата и срещата на погледите, загубва се живият контакт и няма как да не загубим и усещането един за друг. Няма как да не ни се притъпят сетивността и усетът за човека до нас .

Скъсаната връзка е тази, която погубва цели поколения и един народ, и една нация. Съвременният биоритъм при човеците не кореспондира с хилядолетният модел на оцеляване и малко по-малко губим човешкото в човека, губим реалната представа, губим идентичност и като хора и като фолклор и като традиция губим това, което ни е правило народ, но печелим още от това, което ни прави стадо. Бездушието на последните избори в България не симптом, а то е продукт и манталитет, в който сме се самовъзпитали, защото другите така правят.

Конформизма е стадно поведение на хората и затова няма спонтанни протести, затова и няма реални борби за справедливост и граждански позиции те са вече стадни консуматорски желания. Скъсаната връзка между политиците и хората е също модел на възпаление и подражание като някак си се надпреварват сякаш кой колко хора може да унищожи, хора ли за тях сме или боклуци, а за нас те са боклуците, които само на думи искаме да изхвърлим от властта. Скъсана връзка или „разделяй и владей“, но това, което някога бяха бабите, а днес нито един суперкомпютър не може да върне.

Бабите са героите на прехода, съхранили цялата българщина в себе си, си отиват, а с тях и всичко Българско и родно, с тях и един народ, една нация. Кога за последно се спря и поговори със старица? Кога последно погледна в очите на ближният си? Кога за последно душата ти срещна друга душа? Кога за последен път се вслуша в сърцето си? Скъсаната връзка е двупосочен процес? Да се опитаме да я поправим, спасявайки не само нас, но и България?

Виж още от: bulpress.eu