– Като главен билкар на републиката, г-н Елмазов, какво послание ще отправите послучай Еньовден?
– Хубав, стар български празник – и езически, и църковен. И понеже жизнената сила на България отпада, той е от малкото празници, който държи на Земята. И ние го правим, за да запазваме жизнената сила в душата на нашите деца. Да ги учим какво е било в добрата практика на земеделието, в каквато България е била невероятно силна. Да им кажем къде все още могат да се върнат и да намерят световно признание. Защото се оказа, че световно признание трудно ще постигнем в оръжейното производство. Трябва да сме там, където природата ни е дала много. При земята, при билките.
– Какво сте намислили тази година?
– С деца от нашето с. Кметовци и други балкански селища раздаваме из цяла България растението спасител – салвия (градински чай), с надеждата, че то ще излъчва едно спасение от Балкана към онези градове на България, където са успели да го разнесат. Жизнената сила да се запази. И тя от своя страна ще действа обратно – върху поколенията, върху растенията, върху спасението на тази наша държава, дето е на никъде и върви към екстремалния изход.
– Твърдите, че за цялото човечество е настъпила хранителна деградация. Какво е това?
– Денатурирана е храната, от която е извадена жизнената сила. Това става чрез обработка с химикали, оцветители, ароматизатори, при замразяване и облъчване. Изчезва светлината в нея, натрупаната слънчева енергия. Тя нито може добре да се изхвърли, нито да се преработи в метаболизма и да се превърне в енергия. И се получава остатъчност, уплътнения в организма, ракови заболявания, алергии, да не ги изреждам. Те са на базата на една храна, обозначена с културния израз “денатурирана”. Големите хранителни вериги имат изгода, защото трябва да съхраняват огромни количества за дълго време.
– Може ли някой да се противопостави на монополистите в хранителната индустрия?
– Ние билкарите и биопроизводителите отдавна твърдим, че човек трябва да се лекува с растения и да се храни с продукти, произведени на 100-200 км от мястото, в което той живее. Където земята има същите вибрации като неговите. Французите вече го въведоха с указания в магазините. А българинът все си търси поединично пряка връзка с биопроизводители. Ако нещо се прави у нас, то е от отделния човек. Въпреки че колкото повече го постигаме в колективен вариант, толкова по-действащо е. Колко добре би било да не си продаваме бащините земи, а да произвеждаме върху тях поне минимална част от храната. Защото от тези 250 лв. на декар, които ще вземеш, като ги продадеш, напълваш 2 колички в супера и завинаги си останал без възможност един ден да се осъзнаеш и да разбереш, че твоята храна и твоите лекарства растат там, където си отраснал и ти. Билката за теб е била бодната от Бога.
– Все пак има някакъв подем в екологичните производства? Малки фермички, дребни стопани, които обаче едва оцеляват на пазара. Какво може да се направи за тях?
– Те пък имат своя драма. За да докажеш екологично производство, днес се изисква много бумащина. Толкова тежки са изискванията, че само парите, които плащаш на квалифициращата фирма, не можеш да ги изкараш от продукцията. За всяко едно парче земя трябва да има дневник. Това са безумия. И ЕС трябва да осъзнае, че не може да се ангажира земеделския производител с огромна счетоводна работа, с писарски занимания. Правят го само големите фирми, които замазват положението. По-рано всеки български двор беше екологичен оазис. Пътят на земеделието не върви през огромните площи. Тук ще оцелеят тези, които възродят някогашния патриархален селски двор. Да не забравяме, че сме научили Европа на градинарство. Още има български градинарски поселения в Чехия, Австрия, чак в Германия се намират остатъци.
– Има ли запазени стари сортови семена?
– Беше направено достатъчно много, за да изчезнат. Изгонваме селянина от неговата къща, унищожаваме животните, махаме училището, принуждаваме го да избяга оттам. И в старата къща, която се срутва или е оглозгана до покрива от циганите, се затриват семена, използвани от поколение на поколение. Семена, точно приспособени през столетията към околната среда, без нужда от химическо третиране. А сегашните денатурирани храни постепенно започват да правят човека неразградим.
– Мумифицират го, така ли?
– Още един ужасяващ факт. Преди гробовете се даваха за 5 години и после можеш да поселиш до покойния друг родственик. Сега органите не се разлагат, защото всичко, което поемаме е пълно с химия. Преместили са срока на гниене до 8-10 години, но пак не върши работа. И ще се стигне до един момент, в който няма да може да те поселят до човека с твоята кръв. Няма да има оборот, тъй да се рече…
– Черен хумор ли е това?
– Да. Е, не може да се превърне цялата планета в гробище, но натам вървят нещата. Искам да кажа, че храната е много важна за бъдещето на човечеството. Знаете ли, че през последните 20-ина година не чух думата “хуманизъм”, човеколюбие. Едно време много се използваше, а сега като забранена дума стана. Даже и хората на изкуството, гледам, не обичат да я изговарят.
– Какво общо има тук хуманизмът?
– Хуманизмът в производството на храна е грижа на човека към човека. А тази грижа се превърна точно в обратното – ако можеш да го изиграеш, да го излъжеш. Дълбоко смутен съм от това. Казват, че хората ставали по-агресивни. Стават, защото се хранят с агресивни неща. Защото животните биват убивани по най-безцеремонния начин пред очите на своите ближни. И тези адреналинови реки преминават от кланиците в хората. Няма останало нищо от добрите нрави дори на добиването на месо. Сякаш всичко се прави, за да може Земята да се свърши по-бързо.
– По проблемите на изхранването на човечеството вездесъща е пак демогогията.
– Не може вече с демагогия. Тя трябва да бъде демаскирана от младите хора. Да даваш огромни пари за здраве, а в същото време да стимулираш войни. Да даваш огромни пари за химизация на земеделието, а в същото време да строиш болници. Да увеличаваш агресията и да строиш затвори. Аз смятам, че световната душа е дълбоко смутена. Земята е живо същество и когато аз успея да вдъхна от аромата, от мириса на нейната кожа, усещам как тя диша в мен. Усещам как иска да ми каже нещо. Тези усещания са извечни, изконни. И никаква технология, никакви световни проекти – фашизми и простотии, не могат променят това.
НАШИЯТ ГОСТ:
Емил Елмазов е шеф на Съюза на билкарите в България, чл.-кор. на Международната академия по информатизация в Москва, специалист по ирисова диагностика.
По образование е икономист. Като журналист създава първия вестник за народна медицина, а по-късно резервата „Билкария“ в Боженския балкан.
Управител на „Билкова градина“ ООД. Върху 150 декара изоставени земи отглежда природни лекове в чист вид, пионер в производството на лимец с изключителни качества.
Автор на 8 книги, лауреат на международни награди и отличия. / Труд
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
