Ако погледнем назад във времето ще открием, че старите българи са вярвали в различни неща свързани със своя бит и живот.
Едно от тези вярвания било, че има добри и лоши дни, в които е добре или не да се родиш.
Всички са вярвали, че е добре те да се знаят, защото са знак за цял живот, в скрития смисъл на който се крие загадката на всичко онова, което ни се случва в живота и извън него!
Днес ще ви разкрием какви са били вярванията на старите българи за деня, в който сте родени. Открийте своя ден в специалната ни галерия и вижте какво вещае той според старите вярвания!
Понеделник – Добре е да се родиш в понеделник. Роденото в понеделник ще е обичливо, с хубави очи и лице. Ще е кротко, ще има много любов и добър живот.
Вторник – Вторник, а на места и петък, се смятат за не много добри дни за раждане. Човек ще стане сух на лице, може да е смирен, ала горделив. Такива хора обаче са силни, богати и живеят дълго.
Сряда – Детето, родено в сряда, ще е хубаво на лице, ще има стремеж към духовното. Ще бъде верен, чистосърдечен, честен, но не особено богат.
Четвъртък – Денят се приема двузначно и като добър, и като лош. Добре е, че роденият в този ден ще има бяло и червено лице, хубава снага, светли и умни очи. Ще живее много. Лошо е, че ще бъде скитник, „никъде кол няма да забие“.
Петък – Приема се за добър ден за раждане. Роденият в петък е смирен. Той ще се изучи, ще забогатее, ще е честит господар, ще живее дълго.
Събота – Роденото тогава дете ще прави, каквото поиска и ако има късмет, ще стане богат търговец и ще пътува. Роденият в събота се нарича съботник. На такова дете всички в семейството гледат с голяма радост и почит.
Неделя – Добър и личен ден. Хубаво е детето да се роди в неделя. Ще е късметлия в живота, ще е честито, разумно, с хубаво лице, смирено, кротко, ще обича истината и ще мрази лъжата. Момичето ще е кипра ще обича да се гизди и облича в най-лични премени. Каквото и да облече, ще ще й прилича.
Източник: edna
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
