Сигурност и спокойствие
На времето имаше спокойствие и сигурност. Домовете не се заключваха или ключът стоеше под изтривалката и всички знаеха това.
Днес решетки по прозорците, домовете приличат на зандани, престъпления и насилие ката ден – убийства посред бял ден в центъра на София грабежи, измами, отвличания, агресия в училищата. Новините приличат на криминална хроника.
Без безработица
На времето нямаше безработни. Днес в някои райони на България – Северозапада – безработицата надхвърля 50%. Загиващи, умиращи села и градове, тотално обезлюдени.
Без бедност и глад
На времето нямаше богати, но нямаше и гладни и бедни. Днес над 1.6 милиона българи живеят под прага на бедността – 321 лева. Справка – Евростат. Доходите в България са най-ниските в Европа – 510 лв. минимална заплата и 200 лв. минимална пенсия, по-ниски и от Албания и от Габон.
С развита индустрия и селско стопанство
На времето България беше средно развита индустриална държава /27 място в света/. След като „избухна“ демокрацията над 5000 предприятия бяха ликвидирани от некадърните и крадливи политици и псевдо бизнесмени. Останаха да стърчат само скелетите им. Активи за над 60 милиарда лева бяха откраднати от разбойниците. Селското стопанство също беше ликвидирано. Основни традиционни български производства /домати, грозде, череши и прочие/ спаднаха драстично. Сега почти няма българско производство, всичко е внос. Днес българската икономика работи 50% на ишлеме, останалото е почти изцяло в „сивия сектор“!
С отлично образование, при това безплатно
Образованието беше на много добро ниво, при това безплатно. Направете справка в редица международни източници, за да видите, че България, както впрочем и другите бивши соц. страни изпреварваха редица развити държави по качество на образованието в онези години. Започнахме да се свличаме надолу след като „избухна“ демокрацията през 89-та. Днес българчетата са най-неграмотните в Европа – не могат да пишат и трудно се изразяват на родния си език. Над 700 училища бяха изоставени само през последните 14 години. Това го пише в Евростат.
С добро здравеопазване, при това безплатно
Здравеопазването беше на добро ниво, също безплатно. В ония „лоши“ соц. години грижите за децата бяха реален приоритет. Във всяко училище имаше лекар, медицинска сестра, зъболекар, които правеха профилактични прегледи и лекуваха децата, БЕЗПЛАТНО! Във всяко село на България имаше лекар или фелдшер. Днес т.нар. здравеопазване е гнилоч, хаос и корупция. Българите са най-болните в Европа, с най-ниска продължителност на живота – 74 г. и 5 месеца, това също го пише и в Евростат и в НСИ. Здравето днес е стока. Някакви търговски дружества, някакви ДКЦ, неремонтирани от повече от 30 години, мръсотия в буквалния смисъл на думата.
С развита култура и истински морални ценности
За културните придобивки да не говорим – създаваха се прекрасни български филми, които и до сега се гледат с удоволствие от млади и от стари, прекрасни театрални постановки, опера, живопис, литература и прочие. Цената на билета за кино беше 35 стотинки, за концерт и театър – също символична. Сега се чудя кака едно цяло семейство може да отиде на концерт /цена на билета 150 лв/. Сега младите са закърмени саЛ с едната пошла чалга, моралните ценности се изчерпват с „марковите“ парцалки, произведени между другото в комунистически Китай и лъскавите телефончета! Да не говорим за дрогата и гей-парадите!!!
Вярно с корупция, ама на дребно
И още нещо – днес България е най-корумпираната страна в Европа и една от най-корумпираните в света. На времето имаше корупцийка на дребно – връзчици, бонбонки, уиски, цветенца! Днес се крадат милиони, милиарди!
За свободата на словото
За прословутата свобода на словото и медиите – днес сме на 111-то място в света по свобода на словото – справка доклад на „Репортери без граница“. Единствената свобода е, че можеш да напсуваш някого в Интернет, най-често политик, ама от това не знам дали ни става по-леко!
И най-важното – днес България изчезва – от близо 9 милиона в края на 80-те, днес сме под 7 милиона! / Анелия Тодорова
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
