Спомняте ли си какви сериали имаше едно време! Какви качествени филми с пълнокръвни герои и големи актьори!
Стефан Данаилов беше майор Деянов в „На всеки километър“, Вячеслав Тихонов беше Щирлиц – нацистки офицер и полковник от съветското разузнаване в „17 мига от пролетта“. Микеле Плачидо беше комисар Катани в „Октопод“, а Васил Михайлов – „Капитан Петко Воевода“.
Гледахме „Клавдий“, „Форсайтови“, „Жената зад щанда“, „Болница на края на града“ – истински телевизионни класики. Едно време всички улици опустяваха, когато започваше „Богат беден“ с Ник Нолт.
Същото се случваше и преди чешкия сериал „Жената зад щанда“ – трогателна история за една обикновена продавачка в голям магазин, чиито епизоди следяхме със затаен дъх. После се появи сръбският хит „Горещ вятър“ с прекрасния Любиша Самарджич, а всички си припявахме култовата песен от филма. Наскоро големият актьор почина. Не след дълго излъчиха и фантастичната одисея „Седморката на Блейк“.
Тогава стана популярна думата „телепортиране”. От „Шогун“ пък научихме какво е „сепуко”. Стотици хиляди българи бяха влюбени в отец Ралф /Ричард Чембърлейн/ от „Птиците умират сами“.
Първата латиноамериканска сапунка, която се превърна в класика за българските домакини, беше „Робинята Изаура” с Кораима Торес и Освалдо Риос в главните роли. Ех, как обичахме Изаура и как мразехме Леонсио.
И българските сериали бяха на ниво, не копия на американски филми с еднопланови герои и актьори, които сричат и рецитират. / socbg.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
