Израснах на село и ме научиха да ставам, когато в стаята влиза възрастен човек.Научиха ме да целувам хляба, който неволно съм изпуснала на земята и да го благославям с молитва, преди да го изям.
Научиха ме да милея за земята под нозете си и да не допускам тя да страда или пустее. Научиха ме да ставам рано и да посрещам слънцето будна и усмихната.
Научиха ме да живея с малко и да не разпилявам сексуалната си енергия, следвайки модерни идеи като тази за сексуалната революция!
Научиха ме да се съобразявам с хората, защото аз съм част от тях! Научиха ме да се грижа за слабите, дори и да не се чувствам силна, защото това може да ми даде сила!Научиха ме да работя за трима, да обичам за десет, да ям за двама и да се фукам за половин…защото да се фукаш е губене на време..
Научиха ме да наблюдавам с часове живота на мъниците сред тревите и да се уча от тях на понятия като „стръмно“, „трудно“, “ непосилно“ и „жестоко“!Научиха ме да бъда тиха и кротка, колкото и това да беше трудно за бедните ми родители!
Аз съм селянка, която през цялата си младост РОПТАЕШЕ, че е родена на село…
Днес, след като младостта ми е вече минало, аз мога само да благодаря на моите родители, че са ме създали точно на село и са ме научили на всичко, което знам за живота!
Благодаря ви, обични мои!
Поклон пред паметта ви!
Автор: Яна Колева
Източник – facebook.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
