Преди създаването на нашата писменост от братята Св. Св. Кирил и Методий, предците ни са използвали много опростен код за писане, основан на черти, точки и тирета.
За това няма точни свидетелства, затова и историците трябва да разчитат на сведения, споменати в старите трудове.
Глаголицата е създадена около средата на 9 век, а към края му е измислена и кирилицата. Но двете азбуки продължават да се използват паралелно за държавни и религиозни документи до 10-11 век. По-късно вече кирилицата измества напълно глаголицата. В оригиналния си вариант кирилицата има 44 букви. Днешната ни азбука има само 30. За сравнение – в латиницата днес има 26 букви, а в далечното минало е имала само 21.
Кирилицата се използва не само в славянските езици. Примери за това са например алеут, казашки, киргизки, татарски и други.
Азбуката (кирилица и глаголица) – това е съчетание в определен ред на всички знаци, изразяващи различните звуци в даден език. Всяка система от писмени символи е получавала сравнително самостоятелно развитие на територията, на която е живял даден древен народ. Славянската азбука “глаголица”, се предполага, че е била създадена първа.
В кирилицата буквата “аз” се явява първа. Тя обозначава местоимението “аз”. Но коренният смисъл на този символ – това е думата “изначално”, “начало”, дори “започвам”. В някои писания може да се открие “аз”, употребена в значението на “сам” (като числително). Буквата от кирилицата “бука” – това е втория знак от символната система.
За разлика от “аз”, тя не носи числово значение. “Буки” – това е “съм” или “ще бъда”. Но смисълът на този символ се е променял с времето. Например “боуди” – “нека бъде” и “предстоящ или бъдещ” – “боудущий”. Буквата от кирилицата “веди” се счита за една от най-интересните в цялата азбука. Този символ съответства на числото 2. “Веди” има няколко значения – “владея”, “водя” и “знам”.
70 езика и 300 милиона души използват нашата кирилица. Изследователите, изучаващи символите, са стигнали до извода, че те са били достатъчно прости и разбираеми, което позволявало да бъдат широко използвани в бързопис.
Освен това всеки славянин с лекота и без особени затруднения е можел да ги изобрази. Между другото много философи виждат в численото разположение на символите принципа на хармонията и триединството.
Кирилицата и глаголицата сами по себе си се явяват безценно творение. Константин заедно със своя брат Методий не просто структурират писмени знаци, но създават уникална система от знания, призоваваща да се стремим към знанието, съвършенството, любовта и мъдростта, да отхвърляме враждата, злобата, завистта, да оставим у нас само светлото.
Преди се считаше, че кирилицата и глаголицата са били създадени практически едновременно. Оказало се, че това не е така. По свидетелства от ред древни източници, първа все пак е била глаголицата. Именно тази азбука е използвана първа при преводи на църковни текстове.
Католическата църква била твърдо против въвеждането на кирилицата. Римската католическа църква определяла глаголицата като “готска азбука”. Нейните служители застанали против новата азбука, разпространявайки тезата, че тя е измислена от еретика Методий, който “на същия този славянски език писал множество лъжи против католическото вероизповедание”.
Кирилицата и глаголицата в своите най-древни варианти практически напълно съвпадат по своята същност. Кирилицата и глаголицата в началото се отличават само по графиката на символите.
Според изследванията на много специалисти Кирил е съставил глаголицата, а след това с помощта на брат си Методий – кирилицата. Кирилицата се приемала много лесно, изглеждала е по-красиво като писменост, а и е била много по-удобна за хората. Можела е да се използва в по-широк смисъл, докато глаголицата е била предназначена повече за интерпретация на свещените, богослужебни книги. С течение на времетно кирилицата започнала да изтласква глаголицата и да става все по-популярна сред хората.
Независимо от спорните мнения за това, коя от писменостите се е появила първа – кирилицата или глаголицата, значението и на двете системи за прогреса е огромно.
Благодарение на двете писмености хората получават възможност да пишат и четат свободно. Трудът на братята Кирил и Методий става естествено безценен източник на знания. Заедно със създаването му започва да се оформя и т. нар. литературен език. Много от думите срещат и до днес в различни родствени езици – руски, български, украински и др.
Текст, написан на глаголица
Ролята на Св. св. Кирил и Методий е толкова голяма, че те са били канонизирани не само от православната, но и от католическата църква. Нещо повече, дейността им и заслугата им към хората се споменава дори и в мюсюлмански трудове.
Източник: impressio
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
