Завършеният през 1979 г. „Витоша-Ню Отани“ е сред най-големите в София с над 440 стаи. За изграждането му държавата тегли кредит за близо 24 млн. долара.
Славният в миналото Японски хотел, от края на миналата година си има и нов собственик. Това е бизнесменът Ветко Арабаджиев, а новото му име е „Маринела“.
„Витоша-Ню Отани“, „Кемпински-Зографски“ или просто Японския. Хотел – символ на топлите българо-японски връзки, емблема на услуги от най-висок клас и доказателство как под един покрив могат да спят Хелмут Кол и Али Агджа, император Акихито и Карлос Чакала, Енио Мориконе и Орнела Мути.
Всичко започва през 1973 г. Станиш Бонев, член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП, а по-късно заместник-председател на Министерския съвет, пътува на 15-дневна опознавателна командировка в страната на изгряващото слънце.
На летището ги посреща посланикът ни в Япония Румен Сербезов. В Токио спят в хотел, който много им допада като архитектура, комуникации и обслужване. Казва се „Ню Отани“. Като се връща в София, Бонев предлага на ген. Иван Врачев – по това време председател на Комитета за отдих и туризъм с ранг на министър – да посети обекта и да го вземе за модел при изграждане на аналог в София.
„Така се роди идеята за хотел „Витоша-Ню Отани“ в кв. „Лозенец“, разказва Станиш Бонев в книгата си „Времето, в което живях, и хората, с които работих“.
За създаването на японски хотел в София по времето на комунизма може да се търсят и по-дълбоки причини. „Времето на най-активните, плодотворни и благодатни отношения между България и Япония са годините, в които Людмила Живкова застава начело на културната политика на българската държава“, пише д-р Евгений Кандиларов, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридиски“.
Дъщерята на Тодор Живков за първи път посещава Япония по време на световното изложение „Експо 70“. През следващите години интересът към „японското икономическо чудо“ кристализира в целенасочена политика, която ще превърне азиатската страна в приоритетен партньор отвъд „желязната завеса“.
Първата копка е направена през 1975 година, а строителството продължава по-малко от 4 години. Откриването на „Витоша-Ню Отани“ в София неслучайно е през 1979 г. Същата година Людмила Живкова дава начало на голямата изложба в Япония „Тракийско изкуство и култура по българските земи“. Лентата на хотела е прерязана за 24 май, като събитието се съчетава с петата сесия на Българо-японския комитет за икономическо сътрудничество. През октомври същата година в страната гостува японският престолонаследник принц Акихито заедно с принцеса Мичико. „Витоша-Ню Отани“ е българо-японска инвестиция във всяко отношение.
Архитектурата е на Кишо Курокава и съчетава азиатска изчистена линия с елементи от възрожденската ни архитектура – в интериора и каменната зидария отвън. Строителството е дело на „Техноекспортстрой“, управлението е поверено на японската верига „Ню Отани“, но персоналът е от българи.
„За изграждането му държавата тегли кредит за близо 24 млн. долара от японската външнотърговска банка при изключително добри условия“, разказа Христо Христов, който по това време е министър на външната търговия. По думите му ключова роля за създаването на хотела е имал Начо Папазов, посланик на България в далечната страна от 1967 до 1971 г., а след това председател на Комитета за наука и технически прогрес. Папазов водеше разговорите с японците и договаряше размера на инвестицията, спомня си Христов. С голям принос за „Витоша-Ню Отани“ е и изключително активният ни посланик в Япония през 70-те години Румен Сербезов.
В първите си години „Ню Отани“ категорично завоюва славата на най-качествения хотел в България и предпочитано място за отсядане на чужденци. Но и недостъпно място за обикновените хора – влизането в ресторантите вътре става с одобрението на мениджмънта или с препоръката на държавното ръководство.
В легендарния ресторант „Сакура“ всичко е било японско – от готвача до черния пипер. Само сервитьорките са били специално обучени българки.
Първенството е по много фронтове. Японският ресторант „Сакура“ с уникалната градина е абсолютен хит за изтънчените посетители, като сред най-честите гости е тогавашният японски посланик. Само там се предлагат уиски „Сънтори голд“ и бира „Сапоро“, а главният готвач е от страната на изгряващото слънце.
Кафето в лоби бара струва 8 долара, най-евтиното уиски в „Панорамата“ е също толкова. Заможните нашенци пазаруват в първия у нас италиански магазин „Бенетон“ и бижутерското ателие „Голд койн“. А в нощния бар-вариете „Амбасадор“ овациите събират Йорданка Христова, Татяна Лолова и други наши певци и шоумени. Изключително елитен е и панорамният ресторант на върха, където сервитьорите са с фракове и бели ръкавици.
Произведения на изкуството красят интериора.
През годините в Японския хотел отсядат световноизвестни личности и звезди. През 1993 г. гост е германският канцлер Хелмут Кол, за когото се прави специално легло. В делегацията е и настощият канцлер Ангела Меркел, тогава сътрудник на Кол. На луксозните апартаменти се любуват гръцкото мецосопрано Агнес Балца, композиторът Енио Мориконе, кинозвездите Орнела Мути и Микеле Плачидо, американският икономист Ричард Ран, шведският писател Артур Лундквист. ВИП ресторантът „Копринен път“ е любимо място за срещи на Андрей Луканов. Преди завръщането в България хотелът е предпочитан от Симеон Сакскобургготски.
В показанията си пред турския съд Мехмет Али Агджа, стрелял по папа Йоан Павел Втори, признава, че е отсядал в столичния хотел. И че в стая 911 е получил фалшивия си паспорт на името Йогиндер Сингх, с който е заловен на площад „Свети Петър“ в Рим. През „Ню Отани“ минават и други членове на терористичната организация „Сивите вълци“.
Стая 227 е прочута с друг „особен“ клиент – Илич Рамирес Санчес, известен с прозвището Карлос Чакала. Агенти засичат оперативно интересното лице през септември 1979 г. Чакала се представя за иракски гражданин с дипломатически паспорт от Йемен. Нашите разузнавачи обаче бързо разкриват истинската самоличност на един от най-известните терористи в историята.
24 октомври 1997 г., поредното рязане на лента. Приватизаторът на Японския хотел Иван Зографски (вторият от ляво надясно) подписа договор за управление с представител на веригата „Кемпински“.
Чакала залага и в легендарното казино в хотела, с които са положени основите на хазартния бизнес у нас. За откриването му лично настоява Андрей Луканов, а първото топче на рулетката е завъртяно през 1979 г. от тогавашния министър на финансите Белчо Белчев. Казиното в „Японския“ е оборудвано навремето с 4 рулетки и 6 маси за блекджек. Стопанисва се от ливанската фирма „Сортекс“. Посетители са главно чужденци, защото през 80-те години има забрана българи да залагат в игралните зали.
Поради особеностите на социалистическия строй и многото чужденци от западния свят „Витоша-Ню Отани“ е съществена грижа на българските тайни служби. Почти всички апартаменти са били оборудвани със специална техника. След идването на демокрацията обаче всички следи от мероприятията са изчистени.
В началото на 90-те години веригата „Ню Отани“ се оттегля от управлението. „Витоша-Ню Отани“ е сред първите приватизирани градски хотели. Купува го Иван Зографски – милионер, натрупал състоянието си от хотелиерство в Германия. Договорът за продажба е подписан при служебния премиер Ренета Инджова. Цената е 65 млн. дойче марки, но реално Зографски плаща пет-десет пъти по-малко, защото по-голямата част от сумата се покрива с брейди облигации.
В средата на 90-те години хотелът действа за кратко като част от веригата „Интерконтинентал“. През 1997 г. Иван Зографски сключва договора с веригата „Кемпински“, която дава днешното име на хотела.
Предприемачът Панко Радулов: Строежът беше трамплин за чужбина
Всички строители на „Витоша-Ню Отани“ бяха българи с изключение на инвеститорския контрол. Те бяха японци, които проверяваха дали всичко е по проект и дали се прави качествено. През 1974 г. той започва работа по луксозния хотел като помощник-ръководител, а впоследствие се издига до технически ръководител.
Строежът минава на два етапа. Първият включва хотелската част, подземните гаражи и спортния комплекс, а 2-3 години след откриването са направени тенис кортовете и паркингът под тях.
Архитектурата и проектирането са изцяло японски. Въпреки 90-метровата височина не са забивани пилони, а основите са с фундаментни плочи по японска технология. Архитект Кишо Курокава на няколко пъти посещава обекта и е впечатлен от изпълнението, особено от каменните зидарии по ниските тела.
Там се използва врачански камък. Фоайетата се облицоват с бял мрамор, внос от Гърция, а фасадата е с керамични панели, които за първи път са използвани в България.
На строежа работят два крана. Единият е толкова висок, че за разглобяването му е използван хеликоптер.
За градежа на Японския хотел имаше огромен наплив от работници, спомня си Радулов. Причината – всеки, който искаше да работи на обектите на „Техноекспортстрой“ в чужбина, трябваше да мине през „Витоша-Ню Отани“. Един от кандидат-майсторите дори даваше 1000 лв. и едно прасе – само и само да го вземат на строежа. Мечтата му беше да отиде до Айфеловата кула в Париж, да се подпре на нея и да го снимат, каза бизнесменът.
Да се ожениш в „Японския“
Още през 80-те години „Витоша-Ню Отани“ става предпочитано място за представяне на модни колекции.
По времето на социализма да направиш сватбеното си тържество в Японския хотел (или както интимно го наричаха софиянци Японеца), беше голяма работа. Освен пари бяха необходими връзки. Първата сватба е няколко месеца след откриването през 1979 г. в зала „Киото“ и кувертът е 18 лева на човек (при средна заплата за онзи период от около 100 лв.).
Залите на „Кемпински-Зографски“ още от времето, когато се казваше „Витоша-Ню Отани“, са предпочитани за модни ревюта и конференции. Днес към тях са се добавили балове. И докато Виенският клуб избира ту конкурентния „Шератон“, ту „Кемпински“, тамплиерите твърдо са „абонирани“ за втория за всичките си проявления по бели роби с червени кръстове, фракове и бални рокли. И в последните години кавалкада от ВИП сватби премина през зала „София“.
Наталия Гуркова избра „Кемпински“ за една от трите си сватби. Тя се омъжи за черногореца Джорджи Михалевич на церемонии в Южна Африка, Подгорица и София.
В черни кристални чаши бе сервирано шампанско, а гостите топяха екзотични плодове във фонтани от течен шоколад. Цветята по масите бяха декорирани с любимите на Наталия перли, лилиуми и рози, като на всеки букет бе кацнала приказно красива пеперуда.
Пред 200 гости си казаха „да“ евродепутатът Димитър Стоянов и половинката му Милена. При пълна секретност протече бракосъчетанието на актрисата Вили Марковска с финансиста Иво Ангарски. По материали на в-к „Преса“.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
