По медиите различни „личности“ твърдят, че победилото на Девети септември 1944 г. народно въстание и „поемането на властта от комунистите“ е спряло икономическото развитие, а значи и модернизацията на страната.
Единственият техен аргумент е икономическото положение на България през предвоенната 1939 г., когато „тя била в подем“ и уж заемала едно от първите места на Балканите и достойно място в Европа.
След Освобождението, особено в началото на ХХ век, България преживява забележителен прогрес в своето развитие. Преди началото на Балканската война през 1911 г. в страната е имало 345 индустриални предприятия, покровителствани от държавата, а общият им брой достига 800. Изменя се инфраструктурата – от 1903 г. до 1911 г. дължината на железопътните линии нараства от 1176 км на 1931 км. Но последвалите години на войни и политически катаклизми спират развитието, а настъпилата световна криза през 1929 г. води до рязък упадък.
В навечерието на Втората световна война Царство България е типична селска страна
Индустриалното производство заема само 8% от икономиката на страната (докато във Франция този дял е 24%, в Германия – 30% , а в Англия – 46 процента). В сравнение с развитите европейски страни, по брутния вътрешен продукт на глава от населението България изостава 5-6 пъти. Тя е селскостопанска страна, но, както заявява министърът на земеделието Иван Багрянов на 25 януари 1939 г. в Народното събрание: „Ние сме земеделско страна без земеделие…
Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ“.
през 1945 г. – производството е спаднало 2,5 пъти, почти с толкова е спаднал и БВП. Запасите за промишленото производство са напълно изчерпани. Липсват резервни части и горива. Разстроен е железопътният и автомобилният транспорт. В голям упадък е селското стопанство. Посевната площ, особено на техническите култури, е силно намаляла. Броят на добитъка също е намалял. Населението чувства остра нужда от предмети за потребление.
С помощта на Съветския съюз тежкото положение е преодоляно. През 1946 г. промишлената продукция вече надминава с 15,5 % тази през 1939 г. Успехи има и в селското стопанство, преди всичко в животновъдството.
Но това не е достатъчно за достигане на средното равнище на развитите капиталистически държави в Европа. Ето защо, когато Георги Димитров става министър-председател на България и БКП – ръководна сила, в страната е поставена задачата „България за 10-15 години да постигне това, което други страни при други условия са постигнали за столетия“.
Тази цел при тогавашните условия (разделената Европа и началото на Студената война) България можеше да постигне само чрез социалистическото устройство на обществото. Още с първия двегодишен план бе поставена задачата да се преодолеят стопанските затруднения, наследени от фашисткото управление и войната.
Залага се предимно на екологично чистата енергия. Започва изграждането на язовири и водни електрически централи (ВЕЦ). Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се строяха, за да се ускори добивът на електроенергия, доколкото изграждането на язовири и ВЕЦ изисква по-големи инвестиции и продължително време за изграждане. От това време са големите язовири „Росица“ (Ал. Стамболийски), „Копринка“ (Г. Димитров) и „Искър“. От същото това време са инфраструктурните обекти – проходът Хаинбоаз (Проходът на републиката) и ж.п. линията „Перник-Волуяк“. През следващите вече петилетни планове са изградени още десетки язовири и водни електроцентрали, чийто връх са Баташкият водносилов път и ПАВЕЦ „Чаира“.
Но най-ярък пример за модернизиране на енергетиката на България е изграждането на Атомната електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй. И ако през 1939 г. в България са произведени 266 милиона киловатчаса електроенергия, то през 1999 г., когато още не са спрени 4-те малки блока на АЕЦ-Козлодуй, производството достига до 41,703 милиарда киловатчаса.
През времето на социализма в България се разви мощна индустрия – металургия, тежка химическа промишленост, машиностроене, хранителна промишленост, базирани на модерни технологии. Изключителен факт за модернизация, който днешните пропагандатори не искат да забележат, е изграждането на заводите за информационни технологии – за електроника и конкретно за компютри в Правец и за роботи в Стара Загора.
Модернизира се и селското стопанство. Създаването на ТКЗС-та се оказа сполучлива форма за високоефективно земеделие. Модерното, едро и механизирано селско стопанство удвои производството на селскостопанска продукция, което помагаше за индустриализацията на страната – в началото на 80-те години съотношението между индустрията и земеделието се промени от 8 към 92 на 79 към 21 процента. Така страната ни почти се изравни с развитите капиталистически страни.
Българското село бе електрифицирано, водоснабдено, пътищата – асфалтирани, осигурен бе евтин междуселски транспорт.
Необходимо е да припомним на сегашните „Градители на България“, че още през 70-те години започна изграждането на магистралите „Хемус“ и „Тракия“. И то на най-трудните планински участъци. Разширена бе железопътната мрежа, като главните ж.п. магистрали бяха удвоени и електифицирани.
Образованието, здравеопазването и науката
не само бяха безплатни, а и всички разходи за културното и социалното развитие на личността се поемаха от социалистическата държава. Ликвидирана бе неграмотността, във всяко селище бяха изградени училище и здравпункт, в градовете – болници, които днес са тежест за бюджета и се закриват, а лекарите и научните работници емигрират… Това бе признато от ООН, която през 1987 г. по индекса на човешкото развитие постави социалистическа България на 27 място между 130 държави.
В скоби ще отбележим, че тогава на първо място е Япония, а САЩ – на 19, изпреварвайки България с 8 места.
И извън скоби – днес достигнахме 54-о място (някъде между Африка и Латинска Америка).
Та – това е истината за социализма в България! В цифри.
Васил ПЕТКОВ, главен редактор на в. „Ново Работническо дело“, socbg.com
Социализмът беше постигнатият Рай на Земята, но човекът не разбра, омръзна му, и сам подскочи в Ада…
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
