Великите творци се познават по това, че творбите им са актуални години, дори векове след написването им. Защото тестът на времето винаги дава най-добрите оценки.
Такъв е случаят и с това стихотворение на великия Иван Вазов. То носи името “Линее нашто поколенье” и честно казано – просто изтръпваме, докато го четем.
Не защото е хубаво – то наистина е такова, а защото се припознаваме във всяка една дума на Дядо Вазов. Припознаваме всичко, което ни се случва днес, припознаваме нашето собствено поколение.
А вие съгласни ли сте с нас?
Прочетете тези стихове и ни дайте своя отговор:
“Линее нашто поколенье
навред застой, убийствен мраз;
ни топъл луч, ни вдъхновенье
не пада върху нас.
Къде вървим, не мислим твърде,
посока няма в наший път,
спокойно бият тесни гърди,
кога от злоба не кипът.
Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло –
какво ще да му завещайш?
Ил твоят път се веч изравни?
Ил нямаш други ти съдби?
Ил нямаш ти задачи славни
и цяло бъдеще с борби?
Недей оставя, мили боже,
без лампа твоя свет олтар,
без химна твоето подножье,
без вяра живата си твар!
Недей оставя без звездица
моряка, в нощний мрак остал,
без утро мъничката птица,
народите – без идеал.“ / patrioti.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
