Празничната трапеза: Тя е особено богата на млечни продукти, яйца и риба. Приготвят се също баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки.
На 10 март /неделя/ е празника Сирни Заговезни, Прошка.
На Сирни Заговезни цялото семейство се събира на трапезата. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Според православния календар Сирни заговезни e празник на всеобщото опрощение, на възстановяването на човешката взаимност и уважение. От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка!
Сирни Заговезни е празник, който не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден.
Празникът се нарича още Поклади и Прошка. В Неделя Сиропустна прошка си вземат млади от стари, децата от родителите, младоженци от кумове – целувайки ръка се изричат: „Прощавай…, мале, тате“. „Господ да прощава, простен да си!“ – е задължителният отговор. Веселието по време на вечерта е най-голямо по време на т.нар. хамкане на халва, парче сирене или сварено яйце.
Сирница, Сирни Заговезни, Прошка, един от най-големите християнски празници, на които Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат възкръсналия Христос. Сирни Заговезни поставя началото на най-продължителния пост през годината, дни на въздържание и смирение.
Според народните обичаи през седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
Някъде е разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват нечистотиите от всяка къща.
Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.
В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“. Защото и в Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го прогневяваме.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и за обща трапеза.
Източник: borbabg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
