Спомняте си, че когато наближи времето да отпаднат и последните ограничения за достъп до трудовия пазар на Великобритания за граждани на България и Румъния, правителството на Великобритания се поддаде на натиск от страна на партии с националистически виждания и направи множество изявления, с които декларира намерението си да се противопостави на очакван наплив на работници от двете страни.
Изнесоха се множество спекулативни статистики и прогнози, правеха се реклами с цел да разубедят потенциалните пришълци от стъпване на английска земя, подготвиха се промени в правни разпоредби за правото на получаване на социални помощи и други подобни. Правителството дори възнамерява да се опита напълно да предоговори взаимоотношенията си с Европейския Съюз.
Както беше пределно ясно за обикновения човек, опасенията от внeзапен наплив на гладни “имигранти“ от България и Румъния не се материализираха и няма и да се сбъднат пресилените прогнози, създадени единствено с намерението да заблуждават английските избиратели.
Колко от вашитe познати решиха да дойдат тук в началото на 2014? Със сигурност не много.
Искрено се надявам и че не се подвеждате от честите твърдения в местните български медии за потенциални заплахи, които биха могли да затруднят намирането на работа, квартира, регистрирането в данъчни служби и прочие, не само на новопристигнали граждани от споменатите две страни, но дори и за тези, които вече престояват на Острова от много години.
В споменатите статии, се използват мнoгoкратно думи и съчетания като “имигранти” , “имиграционни карти”, “дискриминация”. Правят се коментари как новите промени в имиграционните разпоредби може да се отразят негативно на българите живеещи на Острова. Цитира се предстояшето изискване към наемодатели да проверяват статута на своите наематели и се коментира, по-точно, спекулира без основание, че вероятно наемодатели ще отказват да отдават къщи и апартаменти под наем на всеки чужденец, особено на българи.
С такива статии се създава атмосфера на объркване, уплаха, смущение и несигурност сред българското население. Създава се един вид комплекс, че ние сме потърпевши, че имаме нужда от специална закрила.
Каква е реалната обстановка във Великобритания по настоящем и има ли признаци на системна дискриминация срещу български граждани?
Краткият отговор е категоричен – няма такава дискриминация. Дискриминация не съществува, точно както не съществува опасност от реки от “имигранти” от България и Румъния да залеят Великобритания.
Проблеми с издаването на НИНО?
Общоизвестно е колко трудно се одобрявaт апликации за Национален осигурителен номер, НИНО. Много вероятно е някои от вас да са преминали през този проблем или да им предстои да се сблъскат с него.
Повечето жители на Великобритания получават НИНО автоматично при навършване на 16 годишна възраст.
Слидоватилно, повечето кандидатстващи за НИНО са граждани на други държави. Пред вид наплива на граждани от различни държави идващи във Великобритания всяка година и опита на правителството да ограничи броя на пристигащи от извън Европейския Сьюз, нормално е да се очаква строг контрол при извършване на такава важна регистрация като НИНО, предпоставка за кандидатстване за студентски заем, започване на работа, получаване на социални помощи, квалифициране за пенсия.
Този строг контрол се отнася за всеки кандидат, не специфично за такива от България.
Затова не се обезсърчавайте, ако нямате успех на първото интервю.
Изискванията за получаване на НИНО са елементарни, добре оповестени и спечифично се доставят до знанието на кандидатите преди да се явят на интервю. Наистина, някои кандидати се явяват по 6-7 пъти на интервю, докато мнозина успяват от първия път. Има като че ли близка или далечна аналогия със шофьорски изпит.
В случай , че имате нужда от съдействие, винаги може да се обърнете към , напр. Струмен Паунов или познат, който е бил достатъчно дълго в страната.
Замразяване на студентските заеми
Миналата година спряха студентските заеми за учащи се. Официалната причина бе, разследване на злоупотреби. Стотици студенти продължават да изпитват финансови трудности поради това замразяване на студенстки заеми.
Добре е да сте наясно, че ако имате подобен проблем, имате възможности, дори да си потърсите прадвата по съдебен ред. Отпускането на заем е договор между заемодател и зеамател и поражда определени права и задължения за страните по договора. Договорна страна, в случя студент, може да започне съдебно производство за неспазване на договорни отношения от заемодателя.
Старите и нови имиграционни карти?
Какви са тези “имигранти” и “имиграционни карти”, за които толкова настоятелно се пише в статии по медиите?
Съвсем накратко, няма стари нито нови имиграционни карти. Имаше регистрационни сертификати: сини, жълти и лилави карти за различни категории граждани от България и Румъния в зависимост от упражняваните икономически права. След 1/01/2014, остават само сините карти, точно както и за всички останали граждани на държави-членки на ЕС.
И запомнете, притежаване на регистрационен сертификат не е задължително! Съветвам ви да не кандидатствате за такива карти. Нека да видим лицата на министрите от вътрешно министерство, когато статистиките покажат например, че едва 100 новопристигнали души са се регистрирали за цялата 2014!
Достатъчно е да покажете документ за самоличност издаден от България. Никoй работодател, банка, данъчни служби или която и да е друга институция има правото да настоява да притежавате регистрационен сертификaт преди да ви обслужат, при положение, че законодателството изрично постановява доброволността на такива карти. Рабира се, нормативната уредба може да се промени за в бъдеще и да се постанови всеобща задължителност. Но тове не е така понастоящем.
Имигранти или ЕЕА nationals?
Като оставим настрана съществуващите закони, регулиращи имиграционните отношения на Великобритания, съществуват два типа правни разпоредби: Имиграционни правила (Immigration Rules) и такива за граждани от Европейския Съюз (Immigration Еuropean Еconomic Аrea Regulations 2006 ).
Имиграционните правила се отнасят до имигранти от държави извън ЕC и не се отнасят за граждани от ЕC.
Разпоредбите за граждани на EC се издават въз основа на директиви, регламенти и прецеденти на правото на ЕC и визират правата и задълженията на граждани на държава-членка на ЕC, които пребивават на територията на Великобритания.
Следва, че всички нововъведения и промени на Имиграционните правила не се отнасят за българските граждани. Те биха могли все пак да засегнат тези български граждани, които са и бритaнски граждани и по една или друга причина предпочетат да се основават на бритaнското си гражданство – например при пръсединяване на съпруг/а от трети държави.
Прелиствайки набързо Immigration (ЕЕА) Regulations 2006 и последващите промени, ще видим, че освен в заглавието на този подзаконов акт, в основния му текст не се срещат думи като “имиграция”, “имигрант”, или подобни. Вместо това, се използват следните термини: ЕЕА national, qualified person, family member.
Така често повтаряните в статиите на българските медии “имиграционни документи” тук са ясно визирани като registration certificate, residence card, document certifying permanent residence.
Дали разликата е само в използваните термини или е и в значението им?
Законовите норми поначало са написани с особено внимание, поради важността на всяка една дума, която присъства в текста.
Традиционно, понятието „имигрант” води до мисли за човек, оставил yюта на бащиния дом, семейство и близки, и отишъл в далечна страна с чужд език и култура, за да намери поминък. Попадайки в тази категория, той не може да очаква особено добро отношение от местните жители. B крайна сметка той е само имигрант – ще работи нискоквалифицирана и нископлатена работа и ще бъде дискриминиран от всеки.
В противовес на горното традиционно предположение, идеята на Европейския Съюз е той да бъде представен като общ маркет – място, където граждани на всяка една държaва-члeнка могат свободно да се движат, живеят, работят и развиват бизнес. Никoй не би следвало да се чувства като имигрант или да се опасява да бъде третиран като такъв. ЕC предoставя възможности пред всеки, независимо дали е от местните жители или е току що пристигнал от друга държава-члeнка на ЕC.
Разбираемо е, че новодошъл българин във Великобритания, който има съзнанието на ЕЕА national, вместо съзнанието на имигрант, би имал самочувствие, реални очаквания и амбиции да се развие професионално и т.н.
Бих желал да ви окуража да изградите самосъзнанието на ЕЕА national, за да имате увереност и фокус да си търсите правата като такъв!
Социалните помощи
Помислете си, уважаеми съграждани, защо сте дошли във Великобритания. Да живеете на помощи? Не са ли социалните помощите предназначени за социално слаби хора, които в действителност не могат да живеят по друг начин, освен ако не им се помогне от социалната система? Като например семейството на мой клиент, който на 48 годишна възраст получи сърдечни усложнения и сега живее с троен байпас, оставяйки съпругата си сама да издържа цялото семейство. Или друг клиент, който трагично загина на работното си място, оставяйки след себе си три деца. Случаите на истински нуждаещите се са мнoгoбройни и потресаващи,
И в същото време, има и такива хора, които обявяват, че живеят разделени, за да получават по-големи помощи. Не само че това е криминално деяние и двамата рискуват затвор, докато децата им ще бъдат предадени на грижата на социалните служби, но е и крайно деморализиращо, както за двойката измамници, така и за техните деца. Какво с самосъзнанието на здрав и работоспособен човек, който счита че няма друг избор освен да лъже и живее на помощи? Какъв пример се дава на тези деца, които виждат, че родителите им твърдят, че не живят заедно, с цел да изстискат социалната система?
Какъв урок учи това дете – че системата, правилата, обшеството са, за да бъдат мамени за лична полза? Няма нужда от амбиции, няма нужда от много труд, има и по-лесен начин, татко и мама успешно ме научиха на него!
Вместо да се оплакваме, че англичаните не ни дават помощи през първите 3 месеца от пристигането ни, не е ли по-разумно да дойдем с нагласата, че Великобритания няма дълг към нас и че, каквото постигнем, би трябвало да се дължи на нашето постоянство и упоритост и само и единствено, в случай на непредвидени неблагоприятни обстоятелства може да се наложи да разчитаме на помощи и то за кратко време, докато отново си стъпим на краката.
Реалността
Реалността е тази, че независимо от строгостта на закона, никoй не може да промени индивидуалните мнения и отношенията на една група хора, към друга. Законът може да предписва определено поведение и да налага санкции за неспазването му, но не може да промени сърцето на човек. Ако един англичанин ненавижда имигрантите или тези, които идват от ЕC, това си е негово право. В случай, че той не проява отношението си по неправилен начин и на погрешното място, очевидно няма как да бъде санкциониран.
В този смисъл е истина, че дискриминация съществува в обшеството на основа на етническа принадлежност, цвят на кожата, говорен акцен (та било и местен ацент от даден град), религиозни виждания, социално положение, пол, принадлежност към клуб или спортен отбор и множество неизброими други признаци. Няма начин хората да се ограничат и да се предотврати абсолютнo всякаква проява на дискриминация.
И вие ще я срещнете, но нека това не ви подронва самочувствието като граждани на държава-членка на ЕС!
В едно английско списание в края на миналата година бе публикувана статия, подканваща българите и румънците да дойдат във Великобритания. Статията завършваше със съвета, че ако някой се чувства некомфортно да обяви, че е българин, например, да каже че е италианец. Никoй нямало да разбере, така или иначе.
Аз бих посъветвал точно обратното: Не крийте, че сте българи. Каквото правите, правете го добре и не пропускайте да споменавате често, че сте от България!
И докато малцина продължават да се оплакват от дискриминация, повечето българи на Острова работят, учат в университети, заемат отговорни позиции в престижни корпорации, успешно развиват свой бизнес (било то малък или голям), осигуряващ работа на един или на значителен брой хора и способстват за подобряването на имиджа на българина и на източноевропееца, живеещ на територията на Великобритания.
От теб зависи от коя група ще бъдеш!
Желая ви успех!
Адвокат (solicitor) Юлиян Петров практикува английско право от 2002 и се занимава с граждански, трудовоправни и наказателни дела, искове и защита при нарушение на договорни отношения, процесуално представителство в съд и трибунали. / alexdevelopment.co.uk
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
