Стефан Данаилов: Моля Нинова да не подава оставка, да поеме критиките и да спаси партията!

Стефан Данаилов: Моля Нинова…
Елена не показа политическа мисъл. Тя се държеше като разследващ журналист и ни занимаваше непрекъснато с три доклада и две къщи. На фона на кампанията, която правеше Бойко, агресията на Елена, беше грешка!
Името на Стефан Данаилов е като знаме и символ за БСП. През каквито и изпитания да премина в годините на прехода, той не се огъна и днес думата му продължава да тежи. В драматични за столетницата моменти Данаилов е успявал да промени дори курса ѝ, когато e ставало дума за отстояване на национални интереси. Много често e налагал онази разумна помирителна линия между враждуващите крила в тази партия, с която е връщал другарските им отношения.
И днес Данаилов е тъжен и гневен. Острото разделение в БСП стана факт. Нинова и вътрешната опозиция са в непримирим конфликт.
Какво да се прави? За това разговарям със Стефан Данаилов.
Разговорът ни е на „ти“ – през касетофона ми са минали много от дните в живота на Ламбо и това е създало доверието по между ни.

Каква е оценката му за ината на Нинова, за грешките на Станишев, за греха на Първанов.
Критиките му за предизборната кампания, за работата на парламентарната група…
Мнението му за поведението на Елена Йончева, Димитър Дъбов, Михаил Миков, Валери Жаблянов, Антон Кутев…
Какво е взел от БСП Пирински и какво иска още? И за кого?
Кой може да е новият лидер на БСП?
Както винаги, Ламбо е безкомпромисен в анализа си за случващото се в партията – какво ще стане с БСП с Нинова и с БСП без Нинова.
Защо е тази омраза в партията и какво я породи?
Кой от вътрешната опозиция какво е поискал от Нинова?
Какво е скрила Нинова, за да запази имиджа на партията?
Какво е посланието на Стефан Данаилов към конгреса и към лидера в оставка?
Как оценява кампанията на Бойко Борисов?
Какво мисли за Цветан Цветанов?
Може ли да се разцепи БСП и той би ли напуснал партията?
Защо е тази братоубийствена война в столетницата?

Отговорите на всички тези въпроси ще намерите в
ИНТЕРВЮТО СЪС СТЕФАН ДАНАИЛОВ

– Какво, според теб, трябва да се случи на конгреса в неделя?
– Първо, трябва да си отговорим на въпроса – какво ни предстои да вършим, а не с кого. На нас ни предстоят много важни избори. Каквото и да говорят, в партията има подем, видим подем. И е грехота да се разсейваме с щуротии. Приличаме на един 136-тонен кораб, който 30-40 човека се опитват да го клатят, за да съборят капитана. Ако не дойдем на себе си, това ще се случи. Ако се отиде на война – това, което гласят опонентите, ще бъде страшно! Аз се тревожа Корнелия да не хвърли оставка и да си тръгне – да се откаже от председателството и да напусне ръководството на партията.

– Но тя в момента е в оставка?
– Нинова трябва да оттегли оставката си. И аз я моля за това. Ако не я оттегли и зареже ръководството на партията, какво правим тогава?

– Конгресът избира друг лидер – ето, например Жаблянов като че ли е най-приемливият, медиите го анонсират.
– Какъв Жаблянов? Какъв лидер е Жаблянов? Той е дискредитиран човек! Беше зам.-председател на Народното събрание и го смениха. Разбирам, че колегите от опозицията са си го избрали за председател на партията – е, с него ще цъфнем и вържем! Тогава БСП ще разбере какво означава авторитаризъм! Тези, хора които се спрягат за нейния пост, нито един от тях не е ярък визионер, не стават за ръководители на партията. Да си лидер, трябва да имаш първо харизма, да можеш да поведеш хора. Нинова поведе маса народ, видях го това с очите си. Изправи партията, вдъхна ѝ самочувствие.
Партията не може да бъде тревожена непрекъснато. Много ми се вижда куха целта на цялото мероприятие срещу Нинова.
Да, тя направи грешка като си подаде оставката, беше плод на емоцията ѝ, която я тресе непрекъснато и която, както казваше баща ми, някога ще ѝ зарие тъпана. Предупреждавал съм я – да брои до 10 преди да говори. Това е една от грешките ѝ – хвърля се ентусиазирано и емоционално във всичко. Но аз все пак вярвам в мъдростта на делегатите на конгреса – това са мои другари, вярвам в разума им. Да, ще бъдат провокирани от групата на опозиционерите, но не ми се вярва тези 600-700 човека да бъдат толкова объркани и да повярват на тази голяма интрига, която се завъртя около нея.

– А каква точно е интригата?
– Не мога да разбера защо е тази омраза срещу Нинова. Не мога да си представя мъже да мразят толкова много една жена! Боже, аз не мога да мразя толкова, който ще да е! Какво ще спечелиш от това? Пирински, цял живот е взимал от тази партия, още от времето на Живков и продължава да взима – сега пък за дъщеря си. Това е да нямаш преценка за себе си! Учудвам се и на Асланов – да каже: Аз ви заблуждавах, че печелите напред, за да не ви отчайвам. Той даваше такива прогнози! Може ли такова нещо? Да ни мами! И да му плащаме за това. Ами Дъбов?

– Те я обвиняват в еднолично управление. Казват, че не си държи на обещанията …
– Е, какво им е обещала…Това са лични амбиции. Защо Дъбов е против нея, след като на конгреса участва в нейното избиране? Защото не е станал посланик, защото Нинова не е успяла да уговори това с президента. Е, как ще го направи? Дипломат ли е Дъбов, че да иска да става посланик? И затова я обвиняват в еднолично управление! Да, Нинова понякога проявява инат, но тя винаги се води от принципни позиции. Обеща лява телевизия и успя с кански усилия да удържи на обещанието си…..

– Какви грешки намираш в нея като партиен лидер?
– Не трябваше парламентарната ни група толкова дълго време да е извън парламента. Казах ѝ, че губим от това. Тя имаше своите аргументи, които отстояваше. Прекалихме с времетраенето на това излизане, имаше поводи да се върнем – тя не отстъпи. Попитах я: Ако загубим, какво правим, как ще се върнем – тя беше убедена, че ще спечелим. Освен това тя сложи в устава един „катинар“ за 12 години присъствие в парламента и много силни личности, които бяха знакови за БСП лица, сега липсват в парламентарната група. И Янаки Стоилов липса, и Румен Овчаров липсва, и Петър Мутафчиев липсва. Вижда, че в групата нямаме сериозни юристи, нямаме борци, нямаме авторитети. Младите в групата още не са готови, нямат самочувствието на сериозни политици.
От тази гледна точка, тя сбърка в желанието си да промени изведнъж и парламентарната група, и партията. Стигна до крайности.
Но всичко това тръгна от конгреса, на който бе избрана. Тогава е поела ангажименти към тези, които са я избирали, а после не е изпълнила техните желания. А те бяха огромни – да станат зам.-председатели на партията, да почнат да ръководят. Имам предвид и Георги Гергов, и Красимир Янков. Учудвам се как си промени отношението към нея и Антон Кутев, а тя му даде толкова много – направи го председател на комисия в парламента. Имаме две комисии, едната той я води…Застана зад идеята му за културния чек, дори когато много от нас не я подкрепиха, защото не я разбраха… Не казвам, че заради това трябва да си роб и непрекъснато да благодариш, но неблагодарността е силно качество на българина и това се вижда сега.
Никога не съм очаквал, че може да се стигне до такива крайности. А те даже не могат да прикрият защо го правят. Недоволни са от това, че изгони двама-трима от Изпълнителното бюро, че лиши десетина от депутатски кресла, отне им права, които някои смятаха, че са им дадени до живот.
– А конфликта ѝ със Станишев на какво го отдаваш? Борба за власт в партията ли е?
– Този конфликт избуя от заплахите на ПЕС срещу нея заради неприемането на Истанбулската конвенция. Нинова беше подложена на жесток натиск, че ще извадят БСП от ПЕС, имаше тежки писма, идваха ѝ на проверки. Нинова се държа мъжки – заяви, че няма да приеме Конвецията и конфликтът тръгна от там. Учудвам се, че дори след като влезе в листата и сега отива в Европа, Станишев продължава да се изказва остро срещу нея. Сергей ми е приятел, но така не се прави. Той е по-деликатен човек, не очаквах че ще влезе в острия тон.

– Допускаш ли, че Станишев има амбиции да се върне като лидер на партията?
– Как ще се върне в партията? Той е забравил къде живее. Сергей да си гледа ПЕС и ЕП, и толкова! Но в БСП има толкова много интриганти, че като нищо могат да натоварят душата му и да му кажат: „Връщай се, връщай се!“ На теб съм ти разказвал онзи случай преди години, когото ги събрах у дома, Първанов и Станишев, да ги сдобрявам. И го помолихме тогава Станишев да освободи партията след толкова загуби, да я освободи от присъствието си. Той не прие това. Само повтаряше: „Не, не,не!“.

– Може би и подредбата на листата създаде това напрежение между Нинова и Станишев?
– Листата, във вида, в който Нинова я представи, аз не я знаех. Беше редно Станишев да влезе в листата на избираемо място. Тогава нямаше толкова много да скочат на Националния съвет срещу нея. Но явно тя е запалила моторетката, когато е чула предложението му да се гласуват заедно първия и втория в листата. Нинова беше убедена, че влизането на Станишев в листата ще отблъсне много хора.
Не знам дали надценяваме персоната Нинова, но много е важно за един лидер с кого се обгражда, с какви хора. Тя даде прекалено голямо доверие на Елена Йончева и много енергия изразходи да я подкрепя. Беше убедена, че Елена е голям удар в политиката.

– Грешка ли беше изтикването напред на Елена Йончева?
– Не голяма, но беше грешка. Защото Елена не показа политическа мисъл. Тя се държеше като разследващ журналист и ни занимаваше непрекъснато с три доклада и две къщи – някакви цифри размахваше, някакви снимки вадеше, от които никой нищо не разбираше. Звъннах на Нинова и я помолих да каже на Елена да се държи като жена. Но… характер!

– Смяташ ли, че част от загубата на БСП на евровота се дължи на това неадекватно поведение на Йончева.
– Разбира се! Нейната агресия отблъсна много хора. Хората не обичат такова поведение. На фона на кампанията, която правеше Бойко, агресията на Елена, беше грешка.

– Борисов си изигра много добре картите в тези избори! Влезе в кампанията и обра позитивния вот.
– Гениално! Гениално ги изигра! За 10 дни си направи кампанията. И нашите тичаха много по срещи, Нинова обиколи страната и навсякъде водеше Елена със себе си, но усещането за липса на позитивна европейска перспектива остана.
Предупреждавал съм Нинова, че отваря много фронтове. Защо ѝ трябваше конфликта със Сергей? Все пак той е бил толкова години шеф на тази партия, председател е на ПЕС и това пролича в предизборните дискусии. В дебатите той се държеше много професионално. От нашите кандидати той беше единственият сериозен политически говорещ човек. Даже го поздравих за това. А Елена потъна.

– Партията сега е поставена пред два пътя – БСП с Нинова и БСП без Нинова? Кой път да избере конгресът?
– За втори път казвам – имам лична молба към Нинова да си оттегли оставката, това ще успокои партията. Има хора, които вече са заявили, че ще си върнат партийните книжки, ако тя остави партията на вътрешната опозиция – насред пътя. Срещу делегати на конгреса има заплахи да не я подкрепят .Този път Нинова трябва да мисли не за себе си, а за партията.

– Смяташ ли, че Нинова е узряла за този ход – да си оттегли оставката. Като се има предвид нейната принципност, как ще излезе и ще каже: „Правя крачка назад“? Това ще е удар по имиджа й.
– Нинова е морален човек и при мисълта, че трябва да направи това, ми каза: „Те ще ме съсипят!“ Питам я: „Кой ще те съсипе?“ – „Обществото!“, отговори ми тя. Направи сметка – кой си е подал оставката след провалите досега? Сергей ли я подаде или Миков я подаде? Миков беше сигурен, че ще го преизберат на конгреса и затова е тази омраза към Нинова сега. А тя след избирането ѝ за председател не си позволи да каже някои истини за предишното ръководство на партията – за финансови нарушение и т.н., за да запази партията.
Сега ѝ казах: „За да запазиш партията, ще си изкараш мандата докрай! Разбира се, че ще те хокат, че ще казват, че е театър, ще търпиш!” Сергей ще ми говори за театър!
Виждате цели партийни структури я призовават: „Оттегли оставката!“ Малко ли е това? Нинова да застане отпред, да поеме плюнките, но да запази партията. Нали това казваше досега – да запазим партията, да обновим, да я подновим. Кой ще я управлява БСП? Жаблянов ли, който вече се изживява като шеф на партията

– Добре, Нинова остава като лидер в БСП и пак ще трябва да работи с тези хора, с тази вътрешна опозиция, с тези 30-40 души, с които ги разделя огромната омраза. Как ще стане това?
– Ще работи! Омразата няма да се промени, но когато знае, че целият отбор стои зад нея, че партията я подкрепя, ще приеме всичко! Редовите членове на партията, които са далеч от интригите, са зад нея. Ако тя отстъпи, тези 30-40 души ще се изкарат по-морални от нея, което е абсурд! Защо не смеят на мен да ми кажат за какво е тази ненавист срещу нея? Казват го на моите близки. Не го разбирам това. Не може партията да бъде заложник на тази тази ненавист!

– Възможно ли е този конгрес да стане конгрес на помирение?
– Иска ми се това да стане, но не съм убеден, че е възможно. Нали с това започна нашият разговор. Или ще излезем от конгреса единни или като глупаците – скарани и обезверени.

– А Нинова в състояние ли е да подаде ръка не тези, които толкова я мразят?
– Тя трябва да го направи, защото те отричат, че тя е подала ръка. Първата стъпка трябва да е на лидера. Длъжна е! Каквото и да ѝ коства, трябва да опита!

– Много е сложно, като се има предвид характера ѝ и настроенията срещу нея!
– Нинова е по-императивна и много хора го приемат това като авторитарен стил, като единовластие, като лидерска партия. Всякакви слухове пускат, за да я дестабилизират. Не мога да повярвам, че в моята партия може да има такива отношения. Но знам ли? За какво е всичко това, редовият социалист не го разбира.

– Казват, че част от опонентите ѝ биха искали БСП да има съвместно с ГЕРБ управление и това е основната разделителна линия в партията.
– Многократно съм чувал, че част от тези хора искат да влязат в управлението на държавата и че им е обещано това, ако Нинова не е лидер на партията. При БСП с Нинова начело, това няма как да стане. Защото аз си спомням като ѝ предложиха да стане шеф на парламента и тя отказа. Даже първоначално и аз мислех, че е добре, но аргументите, които тя извади тогава пред Бюрото бяха железни – ще й затворят устата! И беше права.
Чувал съм, че Борисов по този начин иска да разтури партията, но не вярвам да посмее. Мисля, че вътрешната опозиция сама си пуска тези слухове.

– Има ли шанс БСП на местните избори в София с Мая Манолова?
– Е, това държа да кажа – ти помниш, че аз бях против Мая за президент, но сега съм твърдо, за това, че трябва да склоним Мая да се кандидатира за кмет на София. Ето, това тя може да го направи чудесно.
Само, че ме е страх, че без да говорят твърдо с нея, започват да се обаждат – ние ще я предложим, пък няма да я предложим, което не е добро. Първо трябва да се реши кой ще я предложи.

– Вероятно, ще е по схемата на Румен Радев – чрез инициативен комитет.
– По-добре ще е, но все пак основните поддръжници ще бъдат БСП. Защото чувам, че и Сашо Томов я е предложил, което е голям смях. И Слави Трифонов, което също е несериозно.

– Тъжно ли ти е за всичко това, което става в БСП?
– Тъжно ми е, разбира се. На стари години, майката ми разплакаха! Горката партия! А пък не мога да кажа, че не се е случило нищо. Как? Барабар с грешките! Пък и ние сме си сериозна опозиция. Тази битка срещу Нинова, респективно срещу БСП, е въз основа на това, че сме сериозна, активна опозиция, че не клякаме пред ГЕРБ.

– Ако си на мястото на Корнелия Нинова – в неделя излизаш пред конгреса и какво казваш?
– Казвам: Другари, грешка направих, че не информирах за подаване на оставката, но от това което се случи в тези дни, съм убеден, че не трябва да си подавам оставката и няма да си подам оставката.

– И една част от залата ти ръкопляска, а другата те освирква или напуска залата. Какво правиш в такава ситуация?
– Продължаваш! Нищо не се променя. Помниш ли на оня конгрес, когато ѝ казах: „Ох, Корнелийо, с този Висш съвет много трудно ще ти бъде“. Помня ги тези думи от трибуната, когато говорих: „Внимавай с обкръжението! И какво ли ще постигнеш с така избрания Висш съвет, защото това са хора, които е предлагало основно предишното ръководство”. Така и стана!

– Правилно ли е сега да се проведе пряк избор за председател преди местните избори?
– Не. Само ще ни разтегне време, защото опозицията ще полудее, ще почнат да правят страшни интриги, партията ще се види в чудо! Прекият избор да си дойде, когато му е времето. Догодина! Ако тя реши да се кандидатира – да го направи, тогава и другите да се кандидатират. Сега трябва да си изкара мандата! Да си извади изводите и да почнем да мислим за местните избори. Нямаме време, бе хора! Няма време, ей го е септември, октомври…

– Защо при вас всички скандали са толкова публични? Ето в ГЕРБ също има драматични промени, но нищо не се чува, Цветанов си тръгна и вече го забравиха.
– Защото сме демократична партия. А в ГЕРБ всичко става вътре тихо, няма А, няма Б. Борисов отсече и за една седмица ефирът забрави за Цветанов. Ние сме друго, ние сме сложна партия.

– В годините на прехода, кой е бил най-влиятелният председател на БСП?
– Партията имаше най-голям респект от Първанов. Той ги слагаше всички на място и ги респектираше много. Аз си спомням, че като станах член на Изпълнителното бюро, телефоните си ги оставяхме навън, когато влизахме на заседание. Няма ала-бала. Телефонън навън и край. Давам го като пример. Сергей в началото работи така, докато властта не влезе в него, хареса му да е председател на партията и не искаше да си ходи.

– Толкова ли е сладко това място, какво носи?
– И да ме питаш, не знам. Освен диабет да получиш – друго не знам

– Защо в БСП има такъв хъс за отмъщение към лидерите? Помня Лилов, Луканов, Виденов – изпиха до дъно горчивата чаша. В началото на прехода Луканов ми беше казал, че това е партия от канибали – изяждат си лидерите.
– Защото така разбираме думата демократични. Като кажем – ние сме най-демократичната партия…и си ядем кокалите.
– Много е жестока при вас битката за властта, братоубийствена е! Дори и когато сте в опозиция!
– Властта е отврат, това е най-жестокото нещо. Властта е чудото, което може да те разложи, да те съсипе. А е много ясно, че като те изкарат от властта, си абсолютно никой. Кой си, ако не си на власт? Като стойност, като гражданска позиция, като име? Носи ли нещо твоето име и без да си на някакъв пост? Когато хората не могат да издържат този тест, става това, което се случва в нашата партия. Искам с моя глас да помогна на Корнелия. Заради партията!

– Възможно ли е БСП да се разцепи? Валери Найденов написа: БСП пак е бременна.
– И такива предложения чувам – да ги зарежем и да си ходим. Но аз не напускам БСП! Който иска, да си ходи! Това, което направи Първанов с АБВ, беше грешка. Той не можа да издържи дълго време да не е председател. Казах му: Почини си малко, на бял кон ще те върнат. Отговори: „Не!“ И той си повярва! И какво – взе 0,2%.

Партията трябва да се съхрани, това е най-важното сега. Нинова има качества. Тя е роден лидер. Тя е като танк. И партията ѝ вярва. Заради нея, тя трябва да остане като председател.
Автор: Валерия Велева
Източник: epicenter.bg

Ние от информационна агенция Булпресс също се присъединяваме към всички който молят Нинова да отtегли оставката си и да не вкарва БСП в абсурден юридически казус.