Сега най-често на трапезата си слагаме пластмасови домати без никакъв вкус и вид, които доста често са хрупкави.
За онези червени, вкусни и сочни български домати, които масово са се произвеждали у нас по времето на социализма, сега се носят само митове, а от тях е останал само вкусният спомен.
Доматите, които са се произвеждали в ТКЗС-тата по времето на социализма в България са изглеждали не толкова красиви и лъскави и не толкова порцеланови с пластмасов вид. Били са червени, вкусни и апетитни, с тънка ципа и с много сок.
И ако тогава домат от 120-130 грама се е считал за сравнително едър, то според днешните стандарти би бил доста ситен и би минавал за трето качество.
До началото на прехода производителите у нас са отглеждали само български сортове домати. В момента 90% от сортовете, които се сеят, са холандски и френски. Според земеделските стопани преимуществото им е това, че дават по-голям добив, по-дълготрайни са и твърди, каквото е и изискването на търговците – домати с добър пазарен вид, които да издържат не само седмица, а цял месец, без да се развалят. Така се стимулира да се произвеждат домати не по вкуса на консуматора, а в интерес на производителя и на търговеца. Разчита се, че потребителят ще свикне и той наистина свиква – и това не е само с доматите, а с всички плодове.
Повечето домати на пазара днес са вносни – от Македония, Гърия или Турция, с дебели кори, твърда сърцевина и без почти никакви здравословни качества. А е имало години, когато страната ни е заемала челните места в Европа по преработка и износ на домати, чийто вкус и здравословни качества биха били несравними с днешните.
Страната ни има добри традиции в отглеждането на домати. Преди 1989 г. са се отглеждали основно ранни и средноранни домати, които са се използвали за преработване в консервните предприятия, за пряка консумация и за износ. Най-подходящи природни условия за отглеждането на ранни домати в България са създадени в Санданско-Петричкото поле, Горнотракийската низина, средното течение на Тунджа и Бургаската низина. В Дунавската равнина са се отглеждали предимно средноранни сортове. Традиционно около половината от производството на домати е било съсредоточена в Пазарджишко-Пловдивското поле, Средната Дунавска равнина и Бургаската низина.
През 80-те години на миналия век площите с домати на открито в България са били около 280-300 хил. дка. За сравнение през 1939 г. година те са били едва 20 000 декара. По времето на социализма средните добиви са били около 3 000 кг/дка и общото производство е достигнало максимума си между 800 и 900 хил. тона. С това България би била сега на пето място в Европа след четирите средиземноморски страни (Италия, Испания, Гърция и Португалия). На глава от населението сме били и още по-напред, след Чили, Италия и Португалия.
С домати са били засаждани и големи полски поливни площи, които се прибират механизирано с комбайни или с влагане на много ръчен труд. България е била на едно от първите места в Европа по преработка и износ и на домати като различни продукти (белени консервирани домати, пюрета и пастети). Тогава държавата е давала и огромни средства за селекция на нови сортове и постоянно е разнообразявала асортимента, а сортовете и хибридите са били на световно ниво.
Производството на домати, както всички интензивни култури и подотрасли в годините след 1989 г. преживява рязък срив. От 1990 г. до 2000 г. производството намалява повече от 2 пъти до 409 хил. тона. В следващите 4 години до 2004 г. се свива още два пъти до 213 хил. тона, а след това до 2011 г. – до само 103 хил. тона. В резултат на това сега произвеждаме повече от осем пъти по-малко домати. Това за страни с добри условия и традиции за зеленчуково производство е невероятен провал, който сигурно няма аналог в европейското земеделие. След нас са само северните европейски страни, където няма условия за културата, както и най-малките страни на ЕС. Причина за малкото производство са не само намаляващите площи, но и ниските и силно вариращи добиви по години средни добиви – от 1.7 до 2.9 тона/дка, които до 3-4 пъти по-ниски от страните със съвременно зеленчуково производство. Сега България произвежда около 110 пъти по-малко домати от Турция, около 14 пъти от Гърция, 6 от Румъния, 8 от Холандия и 2 от Белгия. Затова не е чудно, че в нашите пазари рязко доминират вносните домати (около 80-90% по неофициални оценки). Като суровина за преработка се използва главно внос на домати от чужбина.
Днес световното производство на домати през възлиза на около 160 млн. тона с постоянен ръст по години. Подчертано най-големият производител е Китай, следван от САЩ. Турция е третия водещ производител на домати в света, с производство на около 11 млн. тона и водещ производител на преработени продукти от домати. В Европейския съюз водещите производители са Италия, Испания, Гърция и Португалия. В Холандия и Франция пък се получават най-високите добиви от единица площ. По консумация на глава от населението на първо място е САЩ.
Състоянието на нашето зеленчуково производство е не само кризисно, а направо трагично. Освен доматите, драстично е намаляло и производството на чушки, краставици,лук, чесън и др. Вече 25 години площите, добивите и продукцията зеленчуци намаляват, без реална тенденция за положителна промяна. Причините са комплексни, но основната е погрешната поземлена реформа, с която бяха раздробени и ликвидирани големите зеленчукови насаждения, както и липсата на държавна политика. Затова допринася и мегаломенията на социализма за създаване на огромни комплекси, които не могат да се стопанисват при условията на частна собственост, както и липса на интерес и квалификация на новите собственици. Унищожаването на преобладаващата част от поливните системи е друга национална трагедия, с която се намали рязко възможността за отглеждане на поливните градински култури.
В България сега има много дребни производители, но липсват каквито и да е пазарни връзки между тях, за да могат нормално да реализират своята продукция. Няма почти никакви средства за модернизация на производството и внедряване на нови технологии. Твърде ограничени и нищожни са възможностите за получаване на кредити. Това е така поради политиката, която водят банките, и липсата на възможности у производителите да покриват исканото голямо обезпечение. Не на последно място е огромният процент на „сива икономика” в сектора. Публична тайна е, че от години в сектора се разчита на много ръчен труд при тежки условия. Голям е и делът на нелоялна конкуренция, която произвеждащите земеделци у нас, търпят от вносителите и за, която непрекъснато се говори, но файда няма.
Неблагоприятните фактори за възстановяване и развитие на зеленчуковото производство на съвременно равнище основно са: малката или почти никаква помощ от страна на държавата и със средства от ОСП; невъзможност да се конкурира субсидираното производство и контрабандния внос от други страни; ниското ниво на организираност на производителите; нарушена връзка между производство и пазар; липсата на достатъчно поливни площи и скъпа вода за поливане, остаряла материална база и недостатъчно обучение и квалификация на заетите в градинарството.
И докато не се вземат подходящите мерки, които да доведат нещата в сектора в правилната посока, само можем да си задаваме въпроса „Ще си върнем ли някога вкуса на автентичния български домат?”, без да има откъде да получим отговор.
Ще бъдем Благодарни да споделите и вашето мнение в полето за коментар
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
