Имаше някога един смел и героичен народ. Който дойде от Азия и победи една империя.
Който 13 века се бори не за оцеляване, а за бъдеще. Който даде азбука на славяните, който смело застана срещу арабските и османски нашественици.
Народ, който по време на пет века РОБСТВО не се отказа от българското от вярата си, от мечтите си за свобода. И въпреки че никой от уж християнските народи не го подкрепи, не преставаше пет века с бунтове и въстания.
Имаше един народ от българи….Българи, които наред с редовната руска армия зарязаха семейство, дом, работа и отидоха да се бият на Шипка – живи и мъртви, до последна капка кръв.
Имаше едни българи като Бачо Киро, който знаеше какво е да си българин и да имаш чест, като Васил Левски, който тръгна сам срещу една империя и остави светла следа в историята ни.
Имаше един народ от българи…които се биеха при Одрин, при Дойран, при Сливница, които оставиха костите си по бойните полета на всички войни в Европа.
Имаше един народ от ПОБЕДИТЕЛИ, от хора, които не се предават, за които България беше над всичко, въпреки предателствата и униженията от пораженията.
Имаше един народ ….някога. За 30 години под влиянието на външни уж приятели този народ от народ се превърна в стадо. Забравихме, че сме българи. Търсим не победи, а оправдания! Не се защитаваме и не се съпротивляваме, защото срещу нас били по-силни.
Както винаги съм казвала, то и Аспарух можеше да гледа на брега на Дунава, да махне с ръка и да каже, че: „Ама таквоз, глей ся тази империя колко е силна, ама няма какво даже да опитваме, давайте да се връщаме в Азия!“.
Ама не е казал…..и България вече 13 века е тук, в земя, която сме я ЗАВОЮВАЛИ С КРЪВ И ЖИВОТА НА МНОГО БЪЛГАРИ!
Не ви ли е срам, българи???
По-добре наистина приемете чуждо гражданство, изнасяйте се оттук, защото някои от вас са срам за народа ни.
Българите никога не са били овце. Или се осъзнайте или бягайте да миете задниците на чужденците, за да живеете в „нормална“ държава, защото не ви стиска да превърнете собствената си родина в такава! / Елена Гунчева
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
