Скок на продажбите на имоти в България от собственици-руски граждани регистрират агенции от бранша в Русия.
Създадена е дори специална компания, която се занимава с това- да освободи от българска собственост руснаци.
Обещанията са това да стане бързо, безопасно и най-важното-от дистанция. не се налага да летите до България, да търсите купувач и да губите време, рекламират дейността си от компанията.
Според техните данни, най-много български имоти са закупени от руски граждани в периода 2006-2012 година. Но от 2014 година, след като рублата се обезцени и политическата ситуация между Русия и Европейския съюз се влоши, интересът към тези имоти спадал в пъти. Затова на собствениците на български имоти се обещава продажба на клиенти от ЕС и Израел, които не страдат от обезценяване на еврото.
Така се очертава и сравнително изгодна за продаващия цена. Според компанията, в момента съотношението на руски купувачи на български имоти към купувачи от други страни е 1:15. От друга страна, пренасищането на българския пазар с имоти прави продажбата трудна, особено ако се държи на цена ,близка до тази на придобиване.
Има собственици на български имоти, които 2-3 години безуспешно се опитват да продадат собствеността си, съобщават още от компанията. При възлагане на продажбата се обещава реална оценка според мястото, квадратурата и състоянието на имота, създаване на видеоматериал на имота и взаимодействие с български агенции за продажба на имоти.
При необходимост клиентите ще получат и достъп за оглед до продавания имот в България. При появата на клиент,у от него се взима депозит и се започва обработка на документите за продажбата. Дава се и пример с реализирана продажба на малък апартамент с 1 спалня в Сарафово. Имотът е предлаган около 1 година на цена от 30 000 евро, но не е бил продаден.
След оценка, цената му е свалена на 25 000 евро и след като е пуснат за реклама, е продаден след 10 дни. А рекордът на агенцията е продажба на имот в България, собственост на руски гражданин за 3 дни. / Дир.бг
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.