Живков е навсякъде: във всички медии, улици и площади, училища, казарми, заводи, болници, окръжни и градски комитети на партията, читалища, концертни зали, кравеферми и кошари, университети, спортни зали и текезесета.
Първият партиен е държавен ръководител – всяка дописка, съобщение, доклад, отчет и научен труд започваха и завършваха с този израз.
Живков бе цитиран, подобно на Ленин в СССР, какво е казал за науката, образованието, спорта, армията, милицията, дружбата с народите от Варшавския договор, Освободителната война, рекордните добиви на пшеница, раждаемостта, полупроводниците, железниците, петилетните планове, героите на труда, спортните успехи и пр.
С образът, думите и гласът на Бай Тошо са принудени да живеят четири поколения. Как издържаха – те си знаят. Световно известният карикатурист на британския „The Guardian“ Мартин Роусън бе заявил в едно интервю за бТВ: „През 70-те години посетих Съветския съюз. Беше ужасно. Идвах тогава и в България – беше същото, но поне грееше слънце…“.
Горбачов, първи президент на разпадащия се Съветски съюз и Русия казва за Живков: Той се опитваше да уговаря, дори да хитрува, но да постигне някаква полза за България. Негова заслуга е да превърне българското население от селско в модерно градско.
Тодор Живков не е имал висше образование. Ако е продължил традициите на пода на майка си Маруца, е трябвало да стане кръчмар – имали са кръчма на шосето от София за Варна, до сегашния Ботевград. Станал обаче комунист, след 9 септември 1944 г. милиционер, после партиен работник и седем петилетки генсекретар.
През 2017 г. социологическо проучване на „Тренд“ показва, че половината българи предпочитат да живеят по времето на социализма. Цели 41% от анкетираните заявили, че предпочитат да живеят при управлението на Тодор Живков. Пак толкова процента са заявили предпочитание към живота след промените – периода към демокрация.
През 2014 г. 55 на сто от анкетирани нашенци са харесвали Тодор Живков.
73 на сто от участниците в друга анкета обаче са заявили, че тоталитарния режим и социализма са се провалили. Анкетата е правена през 1993 година. По това време още е жив споменът и от възродителния процес, чийто стратег бе Живков.
През 1990 г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. На 25 февруари 1991 г. започва процес за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. На 4 септември 1992 г. Върховният съд го признава за виновен и го осъжда на 7 год. Затвор и да върне на държавата 7 млн. лева. През 1994 г. присъдата е потвърдена. На 9 февруари 1996 г. общото събрание на наказателните колегии отменя присъдата му.
На 8 юни 1993 г. е образувано делото за „лагерите на смъртта“. Привлечен е като обвиняем и по делото за отпускане на огромни суми на развиващи се държави и комунистически партии. Обвинен е и по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело №2) за подпомагане на международното комунистическо движение. След смъртта му всички обвинения срещу него отпадат.
На 16 август 2018 г. Rambler публикува статия: „Съветската седморка. Кои 7 държави можеха да са в СССР“. Ето какво пише там:
„За разлика от Финландия, България доброволно се опита да се присъедини към СССР. Инициативата за присъединяване към Съветския съюз дойде от тогавашния български лидер Тодор Христов Живков. Нещо повече, България беше единствената източноевропейска държава, която не просто преговаряше, проучвайки възможността за присъединяване към СССР, но няколко пъти подаваше официални заявления за такъв съюз. За първи път главата на България се обърна към съветския лидер Никита Хрушчов през 1963 г. по време на посещение в Москва. Никита Сергеевич обаче се засмя по свойствен за него начин и заяви на Живков: „Да, хитър си, искаш ли да платим репарациите ви на гърците? Нямаме долари! Ако вие имате, плащайте сами!” Ставаше дума за репарации вследствие на резултатите от Втората световна война, в която България е на страната на Хитлер. Тодор Живков прави втори опит в началото на 70-те години, когато Леонид Брежнев вече е генерален секретар на ЦК на КПСС. Но тук, според легендата, той се натъкна на шега на Леонид Илич отсече: Курица не птица – Болгария не за граница (Кокошката не е птица – България не е в чужбина).
На 5 август, 1998 г. умира Тодор Живков. Живков е първи/генерален секретар на БКП от 1954 до 10 ноември 1989 година. Това прави 35 години начело на държавата. В края на управлението му милиони българи лягат и стават с неговия образ.
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
