Автомобилният парк в България намалява средно със 150 000 автомобила всяка година.
Общият брой леки коли е 2 745 582, като по пътищата ни се движат над 150 различни модела. Това показват данни на МВР към началото на април тази година.
Към средата на 2016 г. автомобилите са били 3 213 408, а сега три години по-късно, броят им е паднал с близо 468 хил.
Както може и да се очаква, регистрираните превозни средства, а не само леки автомобили, са доста възрастни – общо 1,57 млн. от всичките 3,63 млн. са над 20-годишни.
Кои обаче са най-разпространените марки в България.
Абсолютен лидер в класацията е „Фолксваген”, като 15 процента от колите по родните пътища са на германския производител – общо 453 859 регистрирани коли, но както и при общия брой коли, тук също преобладават тези с възраст над 20 години.
На второ място е „Опел” – 350 320 автомобила. В челната тройка попада и „Мерцедес”, като се оказва, че в България има регистрирани над 283 хил. автомобила от иначе тузарската марка (283 075).
В топ 10 влизат „Рено” с 203 819 автомобила, „Ауди” (173 539), „Форд” (197 637), „Пежо” – 186 541, БМВ (138 857), „Тойота” (124 557) и ФИАТ – 111 847.
От данните на МВР се вижда, че все ще има доста автомобили съветско и източногерманско производство като „Волга”, „Москвич”, „Лада”, „Чайка”, „Варшава”, „Вартбург”, „Трабант”, както и легендарният родно производство автомобил „Булгаррено“.
Не по-малко обаче са супер свръхскъпите леки коли, като „Ферари”, „Порше”, „Бентли”, „Мазерати”, „Ролс-Ройс”, „Ламборгини” и „Астон Мартин”.
Статистиката показва още, че в България има регистрирани близо 809 електрически коли. С марка „Тесла” са регистрирани цели 76 от тях. А броят на е-мобилите се увеличава близо пет пъти през последните 3 години.
През 2016 г. те са били едва 171. Масово българските шофьори карат автомобили с дизелови двигатели. Те са близо 1,2 млн., въпреки че през последните две години бяха намалели продажбите им. Бензиновите са почти същата бройка, със 100 000 отгоре./auto.blitz.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
