За студентските бригади по време на соца се носят легенди и е говорено много.
Но наред с тях имаше и средношколски, които бяха неизменна част от учебното време през есента и продължаваха по две седмици.
За разлика от студентите, учениците обикновено работеха в близост до родните си места, нощуваха в домовете си, а на полето обикновено ги извозваха с автобуси.
Имаше, разбира се, и някои изключения и понякога бригадите бяха на по-отдалечени места.
Никога няма да забравя безкрайното Софийско поле, пълно с праз, моркови и картофи.
Една есен бригадата на моето училище беше в Карабунар за гроздобера. Бяхме настанени в бараки в сравнително добри условия, храната беше великолепна. По цял ден прекарвахме на полето в безкрайните лозови масиви.
Обяда ни го караха там и се хранехме в специално изградена столова, която се използваше и за сортиране на гроздето, което се отправяше за вътрешния пазар. Останалата част отиваше във винпромите.
Още помня гроздовия аромат, лепкавия сок по ръцете. Есента беше топла и по цял ден на слънцето хванахме тен, сякаш сме изкарали второ море.
Незабравими бяха вечерите край лагерния огън и забавите около него. Имахме уредба, по която звучеше музика, която харесвахме не само ние, но и нашите учители.
Случи се така, че бяха ни изпратили с младите преподаватели в училището и мисля, че те се забавляваха и купонясваха заедно с нас.
Един светъл спомен от ранната ми младост, който ще помня с радост винаги. / Тихомир Стоев, София
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
